Да избереш живота край Дунав

Как Дунав се превърна в част от живота на семейство, което напусна големия град и откри своя дом на брега на реката? За Десислава  и Ивайло Пенчеви изборът е любов от пръв поглед. А животът край Дунав се оказва не само по-близо до природата, но и до хората.

Двамата откриват брега на видинското село Гомотарци от водата, когато за пръв се спускат с каяк по Дунав.

"Пуснахме лодките и се влюбихме в това място. Просто любов от пръв поглед", обяснява Десислава.

"Само като го видяхме и решихме, че е нашето. То няма как да не е нашето, такава красота на брега на Дунав просто не се открива никъде", допълва Ивайло.

Преди не подозирали, че могат да заменят живота в София, но срещата с реката им предлага друго.

"Той каза (Ивайло): "Знeаш ли, че тук има едно място, което се продава, една ливада?". Аз казвам: "Ливада без нищо. Ние сме си добре в София. Какво ще дирим тук?". И аз дойдох. Спомням си, че беше може би eдин много красив като днешния септемврийски ден. Може би така към края на септември. Ето тук бях застанала, малко по-встрани и всичко беше започнало да става една златна есен. И аз като го видях, беше най-емоционалната връзка, която съм направила с природата."

"Колкото и клише да звучи, ти като видиш тази река, като видиш това място, вътрешно се зареждаш."

Два месеца им трябват, за да се преместят на новото място, първоначално в кемпер.

"В една зима, октомври-ноември ние се пренесохме и живяхме три месеца, докато сложим мобилната къща. Така се започна и от тогава всъщност ние почти не сме се прибирали. Това вече е нашият дом."

Животът край реката бързо се превръща в ежедневие, без което вече не могат.

"Природата тук е абсолютно пристрастяваща. Всеки ден се случват различни неща и всеки ден ти искаш да си тук, за да наблюдаваш... Започват смокините, започва да зрее гроздето и непрекъснато има един процес, който ти искаш да наблюдаваш и да си част от него. Даже имаше един момент, аз си казах: "Ето човек дори може и без картини", аз съм голям любител на галерии, защото просто излизаш и гледаш поредната картина- изгрев, залез, дъжд, вятър."

Дунав не е просто част от пейзажа. Променя се постоянно и всеки ден показва различно лице.

"Реката е различна абсолютно всеки Божи ден. Няма нещо да е същото- днес е с 20 см. напред, утре - назад. Брегът се променя. Растителността се променя. Всичко е невероятно различно. Катери дали ще минават, шлепове, круизни кораби, всеки ден е абсолютно различно," обяснява Ивайло.

Когато Десислава решава да погледне под водата, се оказва, че реката предлага още изненади.  

"Тази година открих нещо ново на реката. Аз много обичам шнорхелинг. Казах: "Хайде да видя какво има под реката" и се оказа, че е изключително интересно и приятно човек да се гмурка в Дунав, защото има отдолу едни водорасли, които са като гиганти. Може би бях един час с шнорхел под водата, изобщо бях изгубила представа за времето. Значи не само отгоре Дунав е красива. Реката е красива от всичките аспекти, само трябва да се пази чиста."

На брега споделят живота си и с цяла компания от домашни любимци.

"Всички те живеят в абсолютен синхрон. Има гъски, кокошки, петел, куче, две котки и гълъби. Всички те живеят в такъв мир, разбирателство."

Опознават мястото и хората, а социален живот съвсем не липсва.

"Имаме много активен живот. Аз съм социален човек и казвам, аз никога не съм имала толкова социален живот, както сега. Просто близките разстояния, този близък контакт с хората предполага и много голяма социалност. Много, много бързо ни приеха, не само приеха, но наистина успяхме да влезнем в техния живот. Има един много хубав фестивал на виното, като за втора поредна година аз вече съм председател на журито. На Йордановден извадих кръста. Това е едно мое пак голямо постижение," казва Деси.

От гости те постепенно се превръщат в част от местната общност. Своите идеи носят и на реката и намират съмишленици. Миналата Коледа спускат украсени със светлини лодки в Дунав и превръщат плаването с каяк в реката в спектакъл.

"Целта беше да украсим каяците коледно. Пуснахме коледни песнички и направихме една обиколка около "Баба Вида", около брега... Имаше много туристи. Започнаха да ни снимат, да ни гледат и сега ние сме си обещали това събитие да го популяризираме."

Деси и Ивайло откриват своя ритъм край реката. А Дунав им показва, че домът не винаги е там, където си живял най-дълго. Понякога е там, където за първи път си се почувствал на мястото си.