Мрежи и риби

В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас. 

Които от вас са били край море, имали са случай да наблюдават рибари през време на риболов. Обикновено те излизат за риба нощно време, защото през деня рибите предпочитат дълбочините на морето и едва привечер излизат на повърхността, за да търсят храна. Затова рибарите трябва да хвърлят своите мрежи през нощта, та сутрин рано, около три часа, да започнат да ги изтеглят. Когато към шест часа сутринта се върнат вкъщи, едни занасят рибата на пазара и я продават, а други преди обяд кърпят мрежите, а след обяд лягат да почиват и вечерта отново отиват на своята тежка работа.

Днешното литургийно свето евангелие (Лук. 5:1-11) ни разказва тъкмо за такъв риболов и как Иисус Христос повикал един рибар и неговите другари в служба на Евангелието и ги направил ловци на човеци.

Но ето че Иисус Христос Сам идва при тях, като си пробива път през навалицата. Той видял двата кораба и помолва Симона да отплува с Него малко от брега, за да може Той от кораба да проповядва, щото всички да Го чуват и разбират. Симон на драго сърце се съгласил: чувства се почетен от молбата на Учителя и се радва, че може да Му услужи. Симон съвсем не подозирал, че Проповедникът има специално намерение спрямо него и другарите му.

Като свършил да говори, Иисус се обърнал към Симона и му рекъл: "Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!"  Какво бихме казали ние за това предложение на Иисуса Христа?  Вероятно, че Той никак не разбира от рибарството, тъй като никой не лови риба на открито море – големите рибни пасажи се намират обикновено в някой защитен залив. Освен това, сега било сред бял ден. Тъй са могли да помислят за Иисуса Христа и Симон, и неговите другари!

Ала Симон съвсем не мислел така! Наистина той съобщава на Спасителя, че те вече цяла нощ са се мъчили и нищо не са уловили, но си спомня, че думата на Иисуса означава сила, затова продължава с благоговение: "Но по Твоята дума ще хвърля мрежата". Симон отплува с другарите си и с Господа Иисуса навътре в морето. И улавят такова голямо множество риба, че мрежата започва да се раздира. Те виждат, че сами не могат да извлекат мрежата и затуй кимнали на другарите си, които се намирали на друг кораб, да им дойдат на помощ. И те дошли и напълнили с риба двата кораба тъй, че щели да потънат, и едвам докарали корабите до брега.

Как мислите: дали Симон се е радвал на тоя пребогат лов? Дали се е усмихвал самодоволно при мисълта за голямата сума, която ще получи от продажба на рибата? Дали е правел сметка какво ще предприеме по-нататък: да разшири предприятието, да си набави нов кораб, да поправи къщата, да купи някое домашно добиче? Не, него го вълнували съвсем други мисли. Той узнава от чудния риболов, че тук Бог се е намесил и вече долавя, че в лицето на Иисуса Христа е срещнал Сина на Живия Бог...

Нека и ние, братя и сестри, бъдем между спечелените за Христа, а и сами като Го следваме, да станем ловци на човеци! Иисус Христос иска и в нашия живот да се изпълни онова, което в живота на Симона, Якова и Йоана станало факт. И за целта ни е дарил Своята благодат, която възпълва онова, което не ни достига. Да Му благодарим от все сърце и да Му бъдем верни докрай, до смърт, за да получим "венеца на живота" (Откр. 2:10)! Амин!

Доростолски и Червенски митрополит Софроний

В рубриката "Съвременна Библия" – малко странно, но между 1878г. и 1908г. ние, българите, сме празнували свободата си, без да бъдем независими. В тези 30 години свободата не означавала независимост. Как стоят нещата в чисто човешки план? Да бъдем свободни личности е божествена привилегия. Но възможно ли е да бъдем независими от Бога? Какво се случва когато объркаме свободата с независимостта? Случва ли се това и днес?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.