Виктория Дякова: Не самият край на лятото ни натоварва, а това, което предстои

Лятото още не си е отишло съвсем, но усещането за неговия край вече е тук - сутрините и вечерите захладняват, денят става по-кратък, отпуските приключиха, а децата се върнаха в училище. Постепенно се връщаме и към обичайния ритъм - графици, срокове, работа, училище и всички онези ангажименти, които през лятото сякаш оставяме малко на заден план. И макар да сме си починали, връщането към делника невинаги е толкова лесно. Понякога не самият край на лятото ни тежи, а усещането, че трябва бързо да се върнем към всичко, което ни очаква. Защо се случва това и какво всъщност ни е трудно да оставим зад гърба си с края на лятото - разговаряме с психолога Виктория Дякова.

"Всъщност, не се разделяме толкова трудно със самото лято, колкото с начина, по който живеем през сезона... Когато свърши лятото, губим не само топлото време, а една версия на ежедневието си, в която сме имали повече усещане за избор, което е много ценно за човека... Има много рязък контраст - от режима с повечето свобода, преминаваме към много повече изисквания, очаквания, които има към нас. Много повече социални роли трябва да бъдат активирани в тези моменти... Човек може реално да си е починал и, въпреки това, първите дни да са му много трудни... Дните стават по-къси, времето се променя, нямаме толкова слънце, и съответно, свързването с това, че намаляват приятните преживявания, които са били през лятото... Има една тревожност, която се нарича "антиципаторна", звучи сложно, но всъщност тя е не толкова мисълта какво се случва сега, а какво предстои - тоест, страхът и притеснението от това какво ще се случи..."

А преходът към есенния ритъм не е нужно да се случва изведнъж. Според психолога Виктория Дякова е важно да си дадем време да се адаптираме и да не се опитваме още от първия ден да поемем всички ангажименти наведнъж.

"Много често казвам, че имам една основна идея и тя е да не преминаваме като спортна кола от 0 до 100 за милисекунди... Адаптацията е процес и има нужда от преход - както на учениците им се дава първата седмица да си припомнят материала, не се скача в дълбокото веднага, така и ние, като големи, трябва да си дадем малко този период на преход... Аз изключително много залагам на приоритизирането - две, три неща, които са реално приоритети... Не трябва да се забравя социалният контакт и опитът да запазим малки, приятни неща от лятото, които може да имплементираме и в следващите сезони... "

А когато ни се струва, че всичко предстоящо ни идва в повече, понякога помага да погледнем не към целия месец или сезон, а само към следващата стъпка. И още нещо важно - няколко дни умора или липса на настроение след края на лятото не означават непременно, че с нас има нещо нередно.

"Искам да обърна внимание, че много често патологизираме всяка една трудна ситуация - няколко дни с ниска мотивация, по-голяма раздразнителност, умора, не особено добро настроение, да кажем, не е задължително да означава непременно депресия. В същото време, разбира се, не бива да омаловажаваме този тип състояния... Иначе, когато човек е затрупан от всичко предстоящо е полезно да се свие времевият хоризонт - това е нещо, което безотказно помага... Проблемът често не е, че човек не може да се адаптира обратно към живота. Отпуската понякога ни дава възможността за дистанция - да се усети колко изтощителен може да е бил животът ни преди това или ежедневието..."

А как се усеща краят на лятото отвъд психологическите обяснения? Попитахме видинчани какво ще им липсва най-много от сезона и успяват ли да се адаптират към есента?

"Ще ми липсват всички спомени, стоенето до късно навън с приятели... Слънцето ми липсва... Няма трик - просто трябва да се адаптираш... Честно казано, на мен лятото няма да ми липсва, тъй като аз харесвам повече есента... Някак си ми е по-спокойно през есента..."

Чуйте повече в звуковия файл.