От изненада до член на семейството: Историята на Ая

Време за един нов герой в "97 лапи и 1 опашка". Казваме герой, защото йоркито Ая може и да е малка, но явно има характер, мнение по въпроса къде трябва да спи и доста конкретни предпочитания към менюто. Още от първите секунди на срещата ни показа, че диктофонът е доста интересна работа. Даже се качи да го разгледа отблизо. Любопитна, кротка и много общителна - така я описва стопанинът ѝ Анжел Ангелов.

Историята с Ая започва като изненада. Анжел е мислел да си вземе куче, но дъщеря му го изпреварва и един ден просто се появява с подарък. Днес тя вече е пораснала, но като всяко куче, което е минало през бебешкия период, има какво да разкаже… макар че в нейния случай по-скоро стопанинът ѝ има какво да разкаже.

Защото Ая като малка е имала известни затруднения с идеята, че обувките, краката на столовете и разни дървени предмети в дома не са точно играчки. Имала е и период, в който най-голямото предизвикателство било да разбере, че тоалетната е навън, а не вкъщи. Добрата новина е, че с времето тези бели останали в миналото. Иначе Ая очевидно е от онези кучета, които не признават чужди кучета за чужди - няма животно, с което да не иска да играе.

Обича и децата, а у дома има и няколко легла, които, оказва се, са по-скоро декоративен елемент. Защото Ая си е избрала най-доброто място - при стопанина си.

А що се отнася до храната… тук вече разговорът става интересен. Гранулките са приемливи, но домашната храна е съвсем друга работа. Особено ако в менюто има месо. Като малка пък имала слабост към моркови и ябълки - нещо, което вече явно е загубило място в сърцето ѝ.

И така, между белите, разходките, дрешките за студеното време и спането в човешко легло, Ая постепенно е заела своето място в семейството. А когато попитах Анжел с една дума какво е тя за него, отговорът беше много прост: член на семейството. Или, още по-точно - четвъртото внуче.

Анжел Ангелов ни разказва повече за Ая - за нейните навици, пакостите, любимите занимания и, разбира се, за онова специално място, което едно малко йорки може да заеме в дома и в живота на хората си.

"Ая е на две години и четири месеца. Аз по принцип мислех да си взема куче, но дъщеря ми ме изненада и един ден просто я взе като подарък. Така се появи Ая у дома. Тя е много общителна и няма куче, с което да не иска да играе. Добричка е към всички и много обича децата. От малка е свикнала с внучетата и много си играе с тях. Кротка е, уравновесена, не проявява агресия. Като малка, разбира се, правеше бели. Най-трудно се научи да пишка навън — известно време всичко ставаше вкъщи. Обичаше да гризе обувки, краката на столовете, шкафове и други дървени неща. Горе-долу беше поразила малко апартамента, но нищо фатално. Докато стана на годинка и няколко месеца, правеше тези поразии, после постепенно ги остави. Има си две легла, но не ги признава особено. Спи при мен на спалнята. Аз вече съм свикнал с нея и нямам никакъв проблем. Даже може да се каже, че тя си прави каквото иска. Най-много обича домашната храна. Любими са ѝ пържолите. Яде и гранулки, има и едни кучешки пръчици, които харесва, но месото си остава номер едно. Като малка обичаше моркови и ябълки, но вече, като порасна, не ги яде. Иначе е голяма душичка. Кротка е, не ми създава проблеми и просто си е част от дома."

Явно Ая наистина си е намерила точното място - при своите хора. А от малкото, което разбрахме за нея, май е успяла и да ги възпита по свой вкус - особено що се отнася до спането и пържолите.

Но пък така е с домашните любимци - започват като едно малко куче, а неусетно се превръщат в част от семейството. Пожелаваме на Ая да е здрава, все така любопитна и общителна, а на Анжел - още много хубави разходки, малко по-малко пакости и, разбира се, много години с неговото четвърто внуче.