Гражданското образование в училище

Как се преподава гражданско образование у нас и какви са добрите практики и проблеми в училище? Как уроците по гражданското образование да са по-достъпни за учениците? 

Темата за мястото на гражданското образование в обучението е във фокуса на проучване на тема "Гражданско лидерство и активно сътрудничество“. В проучването се включват няколко неправителствени организации, сред които фондация "Заедно в час“.

Основната цел е да стимулира и да представи различни начини, по които гражданското образование може да се осъществява по-ефективно и активно, и да бъде припознато повече от всички участници в образователната ни система - директори, учители, родители и ученици. Това каза Юлия Мишкова, част от екипа на фондация "Заедно в час“ и проектен ръководител на инициативата: 

"Искаше ни се всъщност да попитаме учителите като основни движещи лица в целия този процес какви са техните нужди, какви са добрите примери, с които вече разполагат, и по какъв начин самите те припознават гражданското образование. И всъщност, успяхме през пролетта на тази година да се допитаме до над 1000 учители през анкети, фокус групи и интервюта по какъв начин те разбират гражданското образование, как припознават мястото му в образователния процес и своята роля. Това, което виждаме, е че по-голямата част от учителите, с които разговаряхме, припознават гражданското образование като нещо важно, виждат неговото място в образователния процес, но по една или друга причина, предвид всички задачи, с които са натоварени учителите, изпитват своите притеснения доколко то се случва ефективно на фона на всички останали цели, за които се очаква да работят, всички останали изпити, за които се очаква да подготвят своите ученици, което, разбира се, оказва влияние и върху времето, което са склонни да отделят...“

В изследването е обърнато внимание и на регионалния момент. Има ли разлики в нагласите и нуждите на учителите от по-малките населени места спрямо тези в областните центрове, разяснява Юлия Мишкова от "Заедно в час":

"Не мисля, че има някакви супер ключови и големи разлики. Това, което виждаме, е че учителите срещат сходни притеснения и сходни добри примери. В общи линии там, където учителите получават подкрепа от своето ръководство, там, където учителите имат достатъчно пространство, може би понякога и опит, се чувстват една идея по-комфортно да включват различни теми. Това, което остава обаче навсякъде като въпросително, е всъщност доколко имат време за по-качествен разговор с учениците по обществени въпроси, които се появяват в ежедневието ни, така че да успеят наистина да ги разгледат от различни перспективи, различни гледни точки и съответно до каква степен самите те разполагат с време да се подготвят за подобен тип разговори..."

От фондацията предвиждат и практически обучения за учители, за преодоляване на тези трудности в разискването на чувствителни теми в часовете по "Гражданско образование", казва още Юлия Мишкова:

"В момента всъщност сме във финалната фаза на подготовка на материали от една страна и на обучения. Обучения ще провеждаме и тази година, и следващата година по региони и съответно после и такива, които ще се случват онлайн. Това, което ни предстои за следващия месец – обучения за учители по история, по български език и литература и за класни ръководители и преподавателите в целодневна подготовка, като идеята ни е да се опитаме да ги направим по-скоро на регионален принцип е всъщност да потърсим възможност да свържем максимално темите, които обсъждаме и примерите, които разглеждаме, с регионалните така предизвикателства и добри примери, разбира се, които можем да видим по региони... Северозападът присъства и е ключов регион за нас, така че се надявам, че догодина ще можем да говорим повторно и да обявим тези възможности за колегите от Северозападния край..."

Предметът "Гражданско образование" започва да се изучава във втория етап на гимназиално образование. Преподавател по този предмет в Гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" Видин е Валя Александрова. На база на опита си тя разяснява какви са предимствата и проблемите, които се срещат в практиката:

"Първи огромен проблем – прекалено малък е този един час и в 11., и в 12. клас. Вторият проблем е "преподаването". Няма преподаване по гражданско образование, тоест базата знания са натрупани. Учителите трябва да са наистина хора със специализация в няколко висши образования, тоест не тясна специалност, защото гражданското образование започва от икономически знания, от знания как се променят в момента институциите, от това непрекъснато да си в час и да сверяваш часовника с промените в ежедневието – трябват знания по икономика, философия, география, история. Така че действително е огромен проблем кадърът, който се занимава с гражданско образование. И следващата крачка- няма учебник. В смисъл учебници имаме, даже много варианти и няколко издателства, можем да избираме, но това е теорията. И ето тук огромно предимство е работата ни с години назад – първо с отделянето на гражданското образование и второ, алтернативното образование. Неправителствените организации в България, които се занимават с гражданско образование далеч преди той да излезе като самостоятелен предмет, бих казала, че никак не са малко и бих казала, че са много качествени. И огромна част от помагалата, от сайтовете, от набора с линкове в дигиталното пространство, които методически добре работят, ние ги получаваме точно от работата с неправителствени организации, което е много, много ценно. Та ето три малки, семпли стъпчици, като се тръгне от учебна програма, от брой часове, от качеството на кадъра, който се занимава с младите хора с гражданското образование и неговата лична мотивация, защото това е действително огромно предизвикателство – непрекъснато да се себеобразоваш, за да можеш да бъдеш максимално полезен на тези ученици, и стигаме наистина до симбиозата между държавната политика и неправителствения сектор, който в гражданското образование наистина предлага и добри възможности с конкурси, с програми. И слава богу, че все повече Министерството на образованието работи по проекти и програми, чийто фокус е гражданското образование..."

Емилия Емилова е от 12 клас във видинската езикова гимназия и смята, че обучението по гражданско образование развива критичното мислене на учениците:

"Уроците според мен са много интересни, защото те засягат членове от Конституцията на България и са такива – ти да си избереш, примерно, са дадени 20 члена и ти си избираш 10-те най-важни според теб по важност, да, и дискутираме. Всеки прочита според него кое е най-важно, кое е по-малко важно и става много интересна дискусия...Освен какви са ни правата и задълженията, то ни учи на критично мислене, защото ние много често в час правим дискусии за какво ли не... Много често, примерно, разглеждаме дезинформация, фалшиви новини, как да ги различаваме, и според мен това много би помогнало занапред, когато някой има такава дилема... "

Според Ния Марианова "Гражданското образование" трябва да започне да се изучава по-рано и по-задълбочено:

"Понеже за институциите мисля, че има достатъчно информация в учебниците, но едното нещо, което много ме притеснява, е че много млади хора не са образовани относно политика и де факто те излизат в този свят, ще дойде момент, в който трябва да гласуват, и не знаят за кой, какво, как, защо. И просто е много тъжно, защото това е една много важна част от нашето ежедневие и хората просто не го осъзнават, че малко или много трябва да се позаинтересуват. И за съжаление училището в момента не мисля, че го предоставя толкова добре...“

Раиса Крумова е в 11 клас и тази година за пръв път ще изучава предмета,  но отчита неговата важност и ползите му извън учебната институция:

"Започвам да разбирам каква е ролята ми като млад човек и като част от обществото. Аз участвам активно в различни извънкласни дейности, свързани с европейските ценности, с гражданското участие и ученическата общност. Участвам и в ученическия парламент, където имаме възможност да организираме инициативи, да изразяваме мнението си и да работим заедно по различни каузи. За мен точно това е смисълът на гражданското образование – не просто да знаеш какви са твоите права и задължения, а да имаш желание да участваш, да изразяваш позиция и да участваш... да уважаваш различното мнение и да допринасяш с нещо към общността... "

Повече може да чуете в звуковия файл.