Филип Захариев разказва за новата си книга "До нея"

Има книги, които четеш, за да разбереш една история. И има книги, в които просто влизаш - и започваш да вървиш заедно с човека, който ти я разказва. Точно такава е "До нея" - най-новата книга на видинчанина Филип Захариев. В нея има много пътища, кухни, самолети, различни държави, срещи, раздели, жени, грешки, професионални битки и онези моменти, в които човек остава сам със себе си.

Историите са истински - случили са се на Филип през годините, от началото на професионалния му път до сравнително скоро. Филип не пише с претенцията да бъде писател. Разказва. Просто разказва - така, както би разказал на приятел за живота си. Понякога смешно, понякога болезнено, понякога доста директно, но винаги без да спестява от себе си. И може би точно затова книгата се чете толкова леко.

Докато я четеш, има моменти, в които си казваш: "Това ако беше във филм, щях да кажа, че сценаристът малко прекалява." Само че тук няма сценарист. Има човек, който действително е бил там. А зад всички тези пътувания и истории сякаш постепенно се появява и нещо друго - човекът зад тях.

Как се променя, какво научава, какво губи, какво избира и как продължава напред, без особено да се страхува от това, че може и да сбърка. "До нея" е и книга за времето - за онова, което остава след нас, и за хората, които един ден ще поискат да разберат кои сме били.

И всъщност Филип има един много личен читател, за когото е писал тази книга. Дъщеря му.

С Филип Захариев говорим за всичко това сега - за истинските истории зад страниците, за кухните, пътищата, любовта, грешките, за търсенето, което понякога дори не осъзнаваме, че правим, и за онзи Филип, който един ден ще бъде прочетен от собствената си дъщеря.

Соня Валериева: Филип, всички тези пътища, кухни, нови места – сякаш има едно друго търсене. Търсиш самия себе си. Кога обаче започна да усещаш, че намираш отговорите?

Филип Захариев: Не знам. Не съм търсил себе си въобще. Аз знам как човек си мисли – трябва да намеря себе си. То става по-скоро несъзнателно. Да, въобще не съм търсил, никога не съм се замислил за това нещо. Но, нормално, имам моменти, в които осъзнаваш някакви неща за себе си, които преди това не си ги знаел. Не знам, може би най-много ми е повлияло да открия вътрешния си глас на Свалбард, в Арктика, там, където е тихо. Усещането е по-различно, все едно си на друга планета. И като останеш сам на такова място, защото аз съм прекарвал изключително много време сам, то няма как в един момент да не се появяват отговори, да си задаваш въпроси, и въпроси, и още въпроси, да се появяват и други отговори.

Соня Валериева: Филип, има истории в книгата, които звучат направо невероятно. Има ли някоя, която дори на теб ти се струва, че звучи прекалено?

Филип Захариев: Не, няма такава, да ми звучи невероятно. Защото съм си ги изживял тия неща и са си ми, да не знам, ежедневие. Да, има много откачени неща, които са ми се случвали, ама те са си ми просто били поредният вторник, поредната сряда. Горе-долу всеки ден ми е бил различен.

Соня Валериева: А имаш много истории за кухни. Кухнята в книгата понякога е просто работното място, но понякога сякаш е такъв отделен свят със свои правила, характери и драми. Какво те научиха кухните за хората?

Филип Захариев: За един готвач и то готвач, който е искал да се развива, готвач с амбиция, който обича професията, обича си работата, готвач на по-високо ниво. Кухнята е мястото, на което прекарваш много повече време, отколкото вкъщи, отколкото с приятели, навън. Това е твоят първи дом, домът ти. Особено аз, като съм бил в толкова много кухни и съм срещал толкова много хора от цял свят и го гледаш един човек, дори един мияч в някоя държава, примерно, веднага се сещам, ми изниква пред очите една португалка, примерно, в Осло. И гледаш я, никой не би казал, че под повърхността, отдолу се крие човек с такава интересна история.

Соня Валериева: В книгата има много движение. Кухни, самолети, пътища, градове, държави, много нови хора. Търсиш себе си или не го търсиш, както разбрахме, търсиш обаче един нов живот. Търсиш постоянно това следващо място, следващата възможност и някак между всичко това почти винаги се появява и една жена. Къде се преплита любовта с всичко останало, което търсиш?

Филип Захариев: Да, винаги се появява по някоя жена да оплеска нещата. Има, да, има в книгата много, много движение. Жените не съм ги търсил. И те са се появявали. Някои в най-подходящия момент, някои в най-неподходящия. Те са изиграли особено голяма роля. И няма как да е другояче. Любовта е смисълът на живота. Без любов, за къде сме?!?

Соня Валериева: Ако можеше да седнеш един ден, за един час, с онзи Филип, който току-що е завършил и тепърва тръгва по своя път, какво би му казал?

Филип Захариев: Предполагам, че ако това ми се случи, нищо няма да му кажа. Да не го обърквам, само ще го прегърна. Ще го оставя да си действа, както той си знае и си усети.

"До нея" е книга за пътя - не само за местата, през които минава авторът, а и за всичко, което се случва с него по този път. За изборите, грешките, срещите и хората, които оставят следа.