Когато библиотеката във Видин има не само читатели, но и котка

В "97 лапи и 1 опашка" днес имаме една малко по-различна героиня. Тя няма стопанин и, доколкото знаем, не е записана като читател на библиотеката. И въпреки това редовно посещава видинската библиотека. Казва се Либи - името идва от library, тоест библиотека, а на галено си е просто Либи.

Свободна маца е, но явно е преценила, че точно там има всичко необходимо - храна, внимание и хора, които няма да я оставят без грижа. А щом веднъж си намериш такова място, защо да го напускаш?

Либи си има собствен режим, идва да похапне, а около нея се грижат и служителите на библиотеката, и екипът на Кукления театър. Как една свободна котка постепенно се превръща в общата любимка на две институции - разказва Виктория Витомирова, експерт "Реклама" към кукления театър:

"Това коте е всеобщ любимец на цялата сграда, смея да кажа. Тя не живее при нас, но много често ни посещава, спинка си на припек на някой прозорец. Ние с колегите от библиотеката си я менкаме, така да се каже. От време на време се опитва да хитрува – идва, хапва при нас, после отива при тях и хапва и там. Ние си обменяме информация почти постоянно. Тя е нахранена, обгрижвана, но пък е много свободолюбива. Живее навън, обича да е навън, чувства се добре. Дори бих казала, че надали би могла да живее в затворено пространство. Не седи на едно място! Дори се е случвало да бяга през прозорците. Скача върху климатиците, подскача от климатик на климатик като маймуна и гони гълъбите. А ние всички седим на прозорците и треперим да не би да падне. Доколкото знам, е падала, но за щастие нищо ѝ се е случило. Пиковите моменти са в понеделник и петък. В понеделник, след уикенда, когато никой не е бил на работа, за да я храни, тя сутрин ни чака пред вратата още преди да сме отключили. Гладна като за няколко дни! Влиза си директно като в столова. Чака пред масата, на която държим паучовете и гранулите, гледа те в очите и ти казва „мяу“. И ти даваш, колкото паучове иска, разбира се, защото не можеш да ѝ устоиш. Просто е много очарователна. И яде като прасе!"

Е, Либи определено знае как да си избере мястото. И най-хубавото е, че без да има стопанин, си е намерила цял екип от хора, които да я обичат и да се грижат за нея. А за библиотеката явно вече можем да кажем, че има не само книги, читатели и библиотекари, а и собствена котка. Само остава да разберем дали Либи има служебна карта… или просто си влиза с връзки. Това беше историята на Либи - свободната маца с постоянен адрес в библиотеката.

Чуйте цялата история за Либи в звуковия файл.