Миротка - дъщерята на Кайчо Каменов, за музиката и фризьорството

Днешната ни среща е с една дама, чийто живот от самото начало е белязан от музиката и народната песен. Тя обаче избира да се посвети на изкуство, в което основно изразно средство е косата - фризьорството. Това е Миротка Михайлова - дъщерята на един от най-големите народни певци на Северозападна България - легендарния Кайчо Каменов, който посвещава целия си живот на песните от родния си край и ги прави известни не само у нас, но и в чужбина. Неговата дъщеря също се превръща в легенда. Практикува професията си от повече от 60 години, навремето е отличена е с награда "Герой на социалистически труд" и е най-дългогодишният работещ фризьор във Видин.

"Кога запях… Запяла съм… от малка съм си пяла. Просто това ми е вродено. И в момента, само като чуя музика, и почвам... Баща ми, Кайчо Каменов, той всъщност от малък, майка ми разказваше, е пял от малък по седенки. Първо в черквата е пял, след това – по седенки. И вече 5 години от Винарово ни взема във Видин, тука живеем на квартира и той тръгва за София – Радио София, с Борис Машалов, Коста Колев, с Костадин Гугов, Ибро Лолов. Бяха заедно... Иван Панов – това са все известни певци на онова време. И тръгва за София, като обещаваше, че ще ни вземе, но не ни взема и аз останах… Той като идваше на панаира… всичко живо, щом го чуе, че пристига, всички до него. По селата много, много концерти изнасяше и аз като дете ходех с него..."

Миротка е наследила таланта на своя баща. Владее и специфичния му начин на пеене.

"Взимам неговия глас. Даже тука децата, които в "Шестото" учат народно пеене, и аз ги карам да пеят тука при мен и им казвам къде грешат. Всъщност неговият стил на пеене е хълцането. Мен не ме е учил. То просто си ми идва отвътре. Понякога, когато не искам да се ядосвам заради проблеми, почвам сама да си пея. Пея си, просто си пея. Всички народни негови песни ги пея. Тая песен "Дунаве" най-много я обичам. Тя е видинската песен... Това беше преди 20 години. Идваха да ни снимат. Филм имаше за него и аз разказвах в тоя филм. Бях малка и той ме открадна. Защото и чичо ми беше певец – Георги Каменов. И той беше певец, пак във радиото. Открадна ме от майка ми тука и ме взе в София, за да стана певица. Но чичо ми ме взе, аз се прибрах и станах фризьорка..."

След 62 години практика Миротка казва, че не е спряла да обича работата си и продължава да посреща всеки клиент с усмивка.

"Моите клиентки – аз не искам да се хваля, но бяха номер едно на града. Клиенти ми бяха всички от комитета, всичките секретари на партията. Винаги съм била на трибуната с всички секретари на партията. Едновременно работех в Дома на красотата – първа смяна, втора смяна отивах в комитета. Работех с всички секретари на партията: Логофетов, Гено Тошков, Митков... Всички секретари аз ги правех. И до ден днешен, с извинение, които са останали живи, идват. Логофетов идва, съпругата му Логофетова, другите са вече починали. Сега съм останала със старото поколение. А младите ходят при млади. Това са били хора – елитът на града, и си идват..."

76-годишната жена доайен сред видинските фризьори е чест участник в конкурсите за най-красива прическа в миналото. Тогава косата се оформяла без помощта на сешоари, преси и продукти също нямало. 

"Навремето нямаше сешоари, машинките ни бяха ръчни, страшни бяха, без ток. Имахме каски. Тогава имаше, в онова време, топло къдрене. След това дойдоха сешоарите, дойдоха машите, пресите... В онова време всичко е било ръчно. Тези прически сега младите никога не могат да ги направят. Това са конкурсни прически, ходехме по състезания из цяла България. Това всичко се работеше ръчно, с ръка правиш вълни. Това никой не може от сегашните фризьори това да го направи, което сме го правили ние. Беше много, много хубаво..." 

Въпреки че през последните 62 години е непрекъснато във фризьорския салон, Миротка твърди, че това изобщо не и е омръзнало:

"Знаеш ли, като имаше почивни дни – три дни там, националния празник, то ми омръзва вкъщи. Просто аз съм свикнала с хората. Почваме да си говорим. Сега говорим за зимнина – кой какво направил. Имам и такива от влашките села, които ходят самодейки и пеят влашко, а аз влашки не разбирам. Но така понякога се случват две певици, аз ги карам: "Първо пейте, и тогава ще ви правя!" И почват да пеят, става весело, става понякога много хубаво. Една свири с уста, все едно че на хармоника, и става концерт. До мене има шивачка и тя вика: "Какво става тука, много хубаво е при теб!". Хубаво е, защото такива клиентки имам..."