Как да си почиваме, без да изпитваме вина?

В рубриката "Психолог на помощ" днес говорим за почивката - не за това дали имаме нужда от нея, а защо толкова често не си я позволяваме истински. Всеки има моменти, в които усеща, че трябва да спре, да си поеме въздух, да остави за малко задачите и ангажиментите. Но дори тогава не винаги успяваме да се отпуснем. Мислим какво още трябва да свършим, какво сме оставили недовършено и дали пък не губим времето си. А понякога дори когато имаме свободен ден, пак намираме с какво да го запълним. Защо ни е толкова трудно просто да си позволим да не правим нищо за известно време? Откъде идва това усещане, че винаги трябва да сме полезни и продуктивни?

"Причините да се чувстваме виновни, когато си позволим да почиваме, могат да бъдат едновременно психологически и невробиологични. Ние сме свикнали да работим непрекъснато в режим на висок стрес. Ангажирани сме от сутрин до вечер, заливани сме отвсякъде с информация и тялото ни е свикнало да работи в така наречения режим „борба или бягство“. Когато спрем, нервната ни система не може да превключи толкова бързо. Мозъкът ни започва да възприема почивката като сигнал за опасност – тихо е, спокойно е, значи нещо нередно се случва. И това ни напряга. Психологическата причина е свързана с усещането ни за лична стойност. В съвремието сякаш имаме по-висока стойност, ако сме по-продуктивни. Толкова е модерно някой да каже: „Нямам никакво време, толкова съм ангажиран“, и това веднага създава усещането, че този човек е успешен. А този, който лежи на дивана и си почива, сякаш не е. Имаме обаче силна нужда от почивка, защото в противен случай по-често стигаме до прегаряне. Важно е да различаваме истинската нужда от почивка от отлагането на важни задачи. Когато сме изтощени, трудно заспиваме, имаме проблеми със съня, ставаме по-нервни и раздразнителни, имаме много по-висока чувствителност – разплакваме се или се ядосваме от най-малкото нещо. Това е ясен сигнал, че тялото и нервната ни система просто прегарят и имат нужда от пауза... Здравословната почивка няма задължително един-единствен вид, защото сме различни хора и имаме различни потребности. Хубаво е човек да експериментира и да види дали неговата почивка е активна или пасивна. Понякога можем просто да си дадем възможност да полежим 10-15 минути, дори в началото това да ни е некомфортно. По този начин тялото постепенно може да развие толеранс към почивката. Можем да експериментираме и с активна почивка. И двете имат своя смисъл и могат да ни помогнат да се презаредим. Най-важното, което можем да си повтаряме, е, че почивката дава шанс на мозъка да си свърши работата. Това, че ние почиваме, не означава, че нашият мозък не работи", казва психолога Яна Гъркова

Разговорът с Яна Гъркова ни връща към нещо, което често забравяме - че почивката също е част от грижата за себе си, а не време, което трябва да си заслужим. И всъщност няма един правилен начин да почиваме. Важното е да намерим своя и да си позволим това време без чувство за вина.