Теди Генова: Недоспалото дете има по-малък ресурс да се справя с емоциите си

В рубриката "Децата на фокус“ днес говорим за съня - нещо, което често приемаме за даденост, но което има огромно значение за развитието на детето. Докато спим, мозъкът обработва преживяното през деня, а достатъчният сън помага на децата да се концентрират, да учат, да регулират емоциите си и по-лесно да се справят с напрежението.

Има дни, в които детето сякаш няма търпение за нищо – трудно се концентрира, реагира бурно на дребни неща или отказва нещо, с което обичайно се справя без проблем. Когато това се повтаря, първата реакция на възрастния често е да потърси обяснение в характера или поведението.

Но детското ежедневие има и друга важна част – времето за възстановяване. Натоварването през деня, промените в режима и недостатъчният сън могат да се отразят на начина, по който детето преминава през обичайните за него ситуации.

Затова при промяна в поведението си струва да погледнем не само какво прави детето, но и как е минал денят му и как е спало предишната нощ. За връзката между съня, емоциите и способността на детето да се справя с трудностите разговаряме с психолога Теди Генова.

"Сънят не е просто физическа почивка и това много често се подценява. Докато детето спи, мозъкът продължава активно да обработва преживяното през деня, да консолидира информацията и да възстановява ресурсите, необходими за неговата емоционална регулация. Когато сънят системно не достига, детето има същите емоции, но много по-малък капацитет да ги понесе и управлява. Затова често първо виждаме промяна именно в поведението – повече раздразнителност, импулсивност, плач и много по-нисък праг на търпимост. Понякога детето дори става свръхактивно и родителят остава с погрешното впечатление, че изобщо не му се спи. А всъщност това може да бъде абсолютен белег на преумора. Добрият сън е свързан много пряко и с вниманието, паметта, ученето и контрола върху импулсите. Недоспалото дете по-трудно задържа концентрация, по-бързо се отказва и има по-нисък толеранс към фрустрация. Затова задача, конфликт или разочарование, с които вчера детето се е справяло сравнително спокойно и добре, днес могат да предизвикат огромен срив. Не защото изведнъж е станало по-капризно, а защото ресурсът му за справяне в този момент е значително по-малък. Преумореното дете често става по-раздразнително и хаотично. То може да плаче, да се смее, да бъде прекалено бурно, да тича, да отказва всичко и сякаш нищо да не може да го удовлетвори. В такива моменти наказанието със сигурност не решава проблема, защото причината не е липсата на дисциплина. Категорично има връзка между добрия сън и способността на детето да регулира емоциите си през деня. Няма как да изискваме добра емоционална регулация от една нервна система, която системно не получава достатъчно възстановяване."

Когато зад едно поведение потърсим причината, вместо веднага да го определим като каприз, гледаме на детето по различен начин. А сънят е една от онези части от ежедневието, които могат лесно да бъдат пропуснати, но имат значение за това с какъв ресурс детето посреща следващия ден.