Тома Ушев: Не е редно цялата власт да бъде на едно място

Президентските избори ще бъдат решени на балотаж, показват данните на големите социологически агенции, измерващи електоралните нагласи към началото на месеца.

Очакванията са за ниска избирателна активност на 25 октомври.

Как се отразяват големите теми от деня на надпреварата за следващ президент?

Предстоящият вот, до който остават три седмици, дискутираме с анализатора Тома Ушев, автор в дясната платформа "Консерваторъ".

Радио ВИДИН: Наближават президентските избори. Да започнем от друга тема: в България величествено се завърна цар Самуил, славният пълководец. Вие присъствахте на церемонията. Как я видяхте? Какво беше настроението? Можем ли да търсим политически мотив в това действие?

"Във всяко едно действие, извършено от политици, естествено винаги можем да видим някакъв политически мотив. Най-малкото подборът на времето, защо точно сега, а не вчера или утре? Въпреки това, настроението на събитието беше изключително позитивно и патриотично. Даже ми се струва, че самите политици, които присъстваха - тоест целият ни политически елит от последните 20 години, се опитаха да не ангажират събитието прекомерно със собствената си личност, за да бъде фокусът върху самата церемония".

Радио ВИДИН: Смятате ли, че хората, които най-сетне извършиха тази операция по връщането на този славен владетел, печелят дивиденти, които могат да се проявят в деня на изборите? Това е срещана теза, но за мен звучи прекалена.

"Предвид факта, че в момента обществото ни е изключително поляризирано и хората, които се вълнуват от политическия процес, имат твърде завършени мнения, ми се струва, че ако говорим за привличане на гласоподаватели, по-скоро визираме нещо, което не е от особено значим порядък".

Радио ВИДИН: Влияят ли другите теми на вота, ежедневните неща? Имаме гореща ситуация в Черно море, рискова такава при това.

"Това е една тема, която заслужава особено внимание, тъй като редица международни анализатори отбелязват, че стратегията на руската държава за конфронтация с НАТО, която е най-вероятно да бъде реализирана, не е пряка конфронтация, а поредица от малки инциденти, които са в спорна ситуация. Такава е настоящата ситуация, да. Това са води, които не са изцяло териториално български. България няма пълен суверенитет върху тях. От друга страна, корабът не пътува под български флаг, но същевременно е нещо, което се случва близо до нашата държава. По някакъв начин засяга мира и търговията до нас. Това е едно предизвикателство, което без съмнение заслужава адекватна политическа реакция, а не замитане под килима и общи приказки за мир".

Радио ВИДИН: Заплашена ли е сигурността на България? Можем ли да бъдем въвлечени във война?

"По-скоро не е заплашена сигурността на България, защото това би означавало активиране на прословутия член 5 от натовския договор. Същевременно е нещо, което предизвиква притеснение сред населението и вероятно ще станем свидетели на подобни инциденти, които да засилят тревожността на масата и да доведат до по-голямо разделение на обществото".

Радио ВИДИН: 2026 година, но продължават тези грандиозни международни конфликти. Не трябваше ли да им е отминало времето? Хората живеят в притеснение, а истината е, че нещата в последните години непрестанно ескалират и няма изгледи да се намерят трайни решения за мир.

"Любопитно е да отбележим, че ако XVIII-XIX век, че дори XX век, преминаха под знака на рационалистически идеологии и сблъсъците там, които са най-жестоките в човешката история, са минавали под знамето на секуларни идеологии. В момента ставаме свидетели на нещо, което е доста неочаквано: завръщане на класическия империализъм и религиозността сред широките маси както на Запад, така и на Изток, с изключение на Китай, които официално продължават да са атеистична държава. На мен ми се струва, че истинските причини за настоящия конфликт по-скоро са неизвестни на мнозинство... ще бъде задача на историците от бъдещите поколения да ги установят с точност какво е довело до настоящата ескалация в международен план по всеки един фронт".

Радио ВИДИН: Споменавате думата религиозност, ще отговоря с провокативен въпрос. Аз лично смятам, че българите са религиозни на думи повече, отколкото на действия. В последните 2 години обаче се засили мнението за Българската православна църква като опора. Това мнение идва предимно от левичарските среди. Този парадоксален феномен как да го обясним?

"Лявото, както в българската, така и в световната история, се изхаби откъм работническата кауза. Но бидейки социално, то започна да си търси нови каузи. В западния свят това бяха различните малцинства, докато при нас, както и в постсъветска Русия, социалното започна да се разбира посредством религията. По своята дефиниция това е може би най-социалната институция. Тъй като един от големите проблеми на модерността и на модерния начин на живот, т.е. т.нар. капитализъм, е липсата на всякаква структура, то религията се оказа като онова нещо, което може да даде на човешкия живот определена подредба. По тази причина левите кръгове намериха естествен съюз с религиозните среди".

Радио ВИДИН: Още по-големият въпрос е, наистина ли БПЦ е тази опора, която тези кръгове търсят? Според мен действията на институцията не показват гръбнак за цялото ни общество.

"В случая по-скоро не говорим за действия, а за представа как трябва да седят нещата. Конкретно проблемът с БПЦ, смея да твърдя доста наболял проблем, е прекъснатата традиция на живата църква в десетилетията назад. Това довежда до един много странен феномен, който е една русофикация на БПЦ. Дали ще е тази засилена роля, която виждаме на патриарха, дали ще е налагане на задължителния формат всеки християнин да има свой духовен отец, което е една монашеска практика, която до съвсем скоро е напълно непозната в нашата история... но в крайна сметка резултатът е една подменена традиция, която има своята политическа употреба, а не е строго духовна в идеалистическия смисъл на думата".

Радио ВИДИН: Можем ли да кажем, че болшинството от нашите сънародници, когато отидат до урната, се водят от геополитическите и религиозни позиции на претендентите? 

"Аз не мога да бъда чак толкова оптимистичен, защото според мен гласоподавателят все по-малко се вълнува от големия процес. Доказателство за това е, че ние сме изключително затворени във вътрешните си теми. Например, в България никой не коментира кризата с горивата като нещо, което се случва в международно отношение. То се пречупва единствено през това доколко управляващите се справят добре с управлението на страната. На мен ми се струва, че гласоподавателят по-скоро се опитва посредством акта на гласуване да делегира своята отговорност за личния си живот към някой, който посредством радикални действия рязко да подобри жизнения му стандарт, което знаем, нали, че не е постижимо, въобще възможно...".

Радио ВИДИН: Големите социологически агенции към момента, тоест спрямо началото на този месец, показват картинка на предизвестен вот сякаш. Сегашният президент изглежда е доста пред претендентите. Толкова ли са предначертани изборите? Няма ли хич интрига?

"За съжаление, в нашата народопсихология съществува едно преклонение пред силния на деня, което в комбинация с факта, че настоящият президент, както и предходният, така чисто визуално доста добре се справя с длъжността си, води до тези настроения сред населението. Друг е въпросът, че ако гледаме демократичната логика на нещата, не е добра идея цялата власт да бъде конституирана сама в едната страна. Тогава няма да говорим за сблъсък на позиции в обществото, а ще се налага една единствена гледна точка. Демократичната общност обаче по своя стара традиция е изключително разделена. Фактът, че втората най-голяма партия в страната отказва да произведе кандидат, показва че политическата криза, в която се намираме в последните пет години, намира своето решение по-скоро в консолидация на силите в една ос, отколкото в реално демократично действие".

Радио ВИДИН: Виждате политическата сцена, виждате как кандидати за вицепрезидент са журналисти, хора от системата на МВР. Вече не мога да бъда сигурен как е по света, но не от всяко дърво става свирка... нали, имам предвид, че не би трябвало журналисти и полицаи да стават политици.

"Разделението на обществените роли у нас има твърде слабо разбиране. Още преди 300 години умни хора във водещи тогава държави са установили, че е редно да не се смесват различни социални роли. Докато при нас се счита, че ако един човек е професионалист в журналистиката, то твърде добре разбира цялостно ситуацията и е редно да се преквалифицира скоростно като политик. Зад това обаче често седи демагогия, отколкото реална възможност на този човек да разбира или да реализира дадени политики. Много партии търсят определен образ, който да бъде харесан, а не който да може да се справи с отговорността на длъжността си".

Радио ВИДИН: Очакванията са за ниска избирателна активност, което се превърна в неписано правило.

"Апатията е неразделна от политическата ни криза, защото има голям процент от българите, които не желаят по никакъв начин да участват в политическия живот. Това дава преимущество на най-големите играчи".

Радио ВИДИН: Да се дистанцираме от имена, фамилии, партии. Какъв трябва да бъде президентът?

"В моите очи българският президент трябва да бъде някой, който на първо място разбира сложността на международните отношения, в които се намира страната ни и в които се намира света. Длъжността на президента, напук на общоприетото клише, не е толкова да бъде обединител на народа, колкото да бъде значим дипломат. В този смисъл е хубаво, предвид настоящата обстановка, да има и известен военен опит. Ние нямаме такъв кандидат, но все пак говорим за идеалния сценарий".