Красимир Стефанов: За живота и любовта към словото

четвъртък, 8 октомври 2026, 15:00

Красимир Стефанов: За живота и любовта към словото

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

Днешният ни гост в "Думата имат старейшините" е Красимир Стефанов. Той е роден във Враца, но определя себе си като кореняк от Мездра. Причината е, че по онова време, в далечната 1946 година Мездра е била село и всички родилки са карани в родилния дом във Враца. Красимир Стефанов определя семейството си като прекрасно и любвеобилно. За детството си той казва, че е било свободно и щастливо, и е преминало край бистрите води на река Искър, под дебелите сенки на близките гори, в компанията на приятели. По-късно Красимир завършва Мездренската гимназия с отличие и продължава обучението си в Химикотехнологичния и металургичен университет в София:

"Времето беше такова, че аз насила, за да не отида войник, тогава единствената възможност беше да се запишеш в технически ВУЗ. И аз кандидатствах математика и химия в ХТИ – Химикотехнологически институт. Изкарах изпитите 5,50 по едното, 5,25 по другото. Отидох студент и изкарах две години. Странното е, че вземах изпитите по физика, по химия, по математика и там, въпреки че това не ми бяха любими предмети. Обичах български език, литературата и няма да забравя моята учителка в гимназията по български език и литература - Теменужка Найденова – Бог да я прости, която показа един широк кръгозор. Другите учители искаха да се наизустява, да се цитират Панорамата на Панталей Зарев, други критици. Тази наша учителка Теменужка Найденова искаше ние да разсъждаваме, да не говорим с наизустени чужди думи, а да разсъждаваме върху произведенията, върху героите. И това още повече засили любовта ми към думите, към езика, към словото, към литературата. И във ХТИ изкарах само две години, не можах повече. От притеснение, че уча не онова, което трябва, се разболях малко, прекъснах за една година и се отказах от химията. Отидох войник, а след това задочно кандидатствах и завърших журналистика в Софийския университет. И куриозното беше – кандидатствам задочно, обаче тогава за журналистика се иска бележка от Градския комитет на партията. Аз работех тогава в местния вестник, бях член на партията и въпреки това не ми даваха бележка от Градския комитет, защото, видиш ли, дядо ми – той беше по професия търговец на месо, касапин – за няколко месеца се хванал стражар в някакво село и го написаха „дядо полицай“ и не ми дават бележка.“

За кратко Красимир Стефанов работи във врачанската телевизия, но заради административни промени, се налага да напусне и започва във вестник "Отечествен зов":

"Когато започнах като литературен сътрудник, това беше 1984-та година. После станах редактор, после станах завеждащ отдел, той и член на редколегията, както се казваше тогава. Завеждах партийния отдел – можете ли си представите – враг на народа от Мездра завежда партийния отдел на окръжния вестник във Враца. Такова чудо, но и това стана. Оттук се наложи... уволниха там директора на телевизионното студио във Враца и се наложи, поканиха ме, възложиха ми да отида аз директор на телевизията. Това беше 1986-та година. Отидох и, дето се казва, в телевизията преминах през много перипетии. След 10 ноември уволняваха ме, пак ме вземаха на хонорар, пак по същата причина – комунистически кореспондент. Та от двете страни ме биеха, като някакъв чужд елемент. Но с две думи, изкарах доста години в телевизията – от 86-та до 20-та година. Значи, смятайте, това са 34 години. Аз минах от директор, заместник-главен редактор, кореспондент, оператор в един момент, щото... друг дойде кореспондент. И така изкарах на преклонна възраст. Пенсионирах се 2009 година, но продължих да операторствам до 2020-та.“

Въпреки пъстрия и изпълнен с премеждия трудов път на Красимир Стефанов, любовта към словото не го напуска и до днес - на 80-годишна възраст. Той е автор на 5 самостоятелни книги и още една съвместна с двама други автори. Последната му книга, "Под венчило със съдбата", той определя като негова "лебедова песен", в която се опитва от позицията на времето и опита си, още един път да премине през спомените си от детинство до сега и да направи паралел с настоящето. Той определя живота тогава като "по-човешки, като "основан на доверие и сладка приказка между хората".

"И в края на краищата, като погледна тоя живот, който съм описал в моята книжка „Под венчило със съдбата“, ме направи, без да се хваля, добър човек. Ако има възможност да декламирам едно стихотворение, което е въвеждащото в тая книжка. Озаглавил съм го „Каменното съкровище от Мездра“, защото Мездра няма златни съкровища като Враца, Могиланската могила, няма сребърни като Тракийското съкровище от Рогозен, обаче има каменно съкровище – крепостта "Калето", където е запазена най-оцелялата римска крепостна стена и крепостта е реставрирана много интересно. Затова нарекох стихотворението за Мездра „Каменното съкровище от Мездра“."

Стихотворението на Красимир Стефанов, както и целия разговор с него може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Моника Йончева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!