Предавания

Интервю

Почвите в България под натиска на климатичните промени

сряда, 7 октомври 2026, 11:47

Почвите в България под натиска на климатичните промени

СНИМКА: Радио ВИДИН

Размер на шрифта

Около 30% от територията на България е изложена на риск от засушаване и деградация на почвите, а климатичните промени задълбочават проблема. Има ли риск за плодородието и продоволствената сигурност в страната ни - в "Земята, която ни храни" коментираме темата с проф. Емил Гачев, секция “Води” на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН и автор в платформата Климатека.

"Проблемът е по-скоро във влошаването на качеството на земята. Иначе чисто климатично България няма да се превърне в пустиня поне до края на този век. Когато говорим за опустиняване, това е малко по-широко понятие- не е само превръщането й реално в пустиня, а дългият път, който земята извървява като трансформации, за да достигне до едно пустинно състояние. Най-вече това са промени, свързани със земята, с нейното плодородие и със способността й да задържа влага. Основният процес опустиняване е точно това... Най-застрашените региони са Североизточна и Югоизточна България, някои части от Северозапада, но не изцяло. Ако трябва да бъдем точни иначе, на някаква степен на почвена ерозия са подложени 85% от почвите у нас..."

По думите на специалиста климатичните промени влияят върху състоянието на почвите:

"Те обострят проблемите, които и без това имаме и сме си създали. Когато говорим за уязвими райони, най-често говорим за равнинни области на страната, които са с малко валежи климатично, същевременно с интензивна земеделска обработка- районите, които изброих. Климатичните промени, това, което всъщност правят най-вече, е намаляване на валежите през лятото и въобще през продуктивния за растенията сезон- най-вече визираме лятото, защото през пролетта няма установено намаляване на валежите, поне не и за момента. С навлизане през лятото се включва и един месец като юни например, който за част от Северна и Западна България е месец с максимум на валежите, но в последните години има тенденция към намаляване на валежите през този месец. Това може да окаже съществено влияние, когато говорим за климатичното засушаване, това означава, че или се намаляват летните валежи, или пък се увеличават периодите между изваляванията... Намаляването на валежите през лятото е предпоставка за по-голяма сухота, съответно почвата през лятото и без това е предразположена към изсъхване. И тук настъпват в най-голяма степен на рискове за земята, която се обработва по традиционен начин интензивно, защото тя в значителни периоди от време седи гола и в равнинните райони, където релефа не спира ветровете това може да бъде съществен проблем в даден момент...  Стара планина и Предбалкана са райони, които са с природно по-голямо количество на валежите. Там по-скоро е рискът от наводнения. Тук отново се връщаме към към почвата, защото оголената почва е застрашена както от засушаване и от суховеи, така и от наводнения, защото, всъщност, една почва, която е например изсъхнала и разпрашена, тя е много лесно податлива на почвена ерозия пр е един пороен валеж. В почвата има почвавна влага, която консолидира почвата и когато тази влага намалее, почвата се разпрашва. Връзките в нея се разхлабват и става много лесно за поройния валеж да измие голяма част от този плодороден почвен слой. И не само това, ами поройната вода използва тези частици като абразив, като инструмент на ерозия, допълнително нанасяйки разрушения и в други райони..."

Според експерта има реални последици от загубата на почвено плодородие и рискове за земеделието и за хранителната сигурност у нас:

"Разбира се, че има рискове, свързани са със загубата на нашите зрели почви, като например чернозема, който е характерен за Дунавската равнина. Това е една почва, която се е формирала в течение на дълги хилядолетия, включително в периода след ледниковия максимум, последния черноземен слой. Това е една от най-плодородните почви в България, чието формиране заема много време. Когато говорим, например за алувиална почва край реките, която е супер млада примитивна почва и е нормално тя да бъде преобразувана от речния отток, няма проблем. Но ако говорим за такива почви, за които 1 см. продуктивна почва отнема десетилетия, тогава това наистина е проблем, защото при прогресивната загуба на почвен слой, ние реално погледнато не можем да я възстановим по този начин и тук има няколко аспекта- ерозонното въздействие- ветровата и водната ерозия, а другият аспект е хранителното изтощаване на почвата. Когато имаме интензивни земеделски практики и те не са балансирани, се стига до дехумусиране на почвата заради това, че реално погледнато ние използваме органичното вещество за произвеждане на продукция. И когато това е интензивно производство, и когато всъщност реално този органичен материал отива в продукцията, и ако ние своевременно не я възстановяваме, ще се стигне до изтощаваме- затова всъщност се прилага торенето. Само че тук идва другият проблем - вкарването на изкуствени торове дава проблеми, свързани с претоварване на почвата при претоварване на водите, протичащи през почвата с нитрати и други отпадни продукти. Тук именно се опира до едно балансирано използване на земята, което да намали тези вредни ефекти..."


За да не се превърне една плодородна земя в пустиня, е важно да опазим почвите и да повишим тяхната устойчивост към засушаване. Добрата новина е, че има решения- и те са почвозащитните практики в земеделието, залесяването и изграждането на полезащитни пояси, които намаляват ерозията и помагат за съхраняването на влагата.


Чуйте повече в звуковия файл.

По публикацията работи: Йорданка Герасимова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!