Офелия Кънева: Младите хора не са крайна точка, а участници в целия процес

Младите хора често са определяни като бъдещето на страната, но доколко държавните политики отговарят на техните реални потребности? Анализ на Икономическия и социален съвет откроява проблеми с финансирането на младежките дейности, устойчивостта на младежките центрове и реалното участие на младите хора във вземането на решения. Какво показва Анализът за социално-икономическото въздействие на политиките за младежта в България  и къде са най-сериозните проблеми? Коментира доцент Офелия Кънева от група "Гражданските организации" към Икономическия и социален съвет.

„Младите хора не са крайна точка. Те са участници в целия процес“, подчертава доц. Офелия Кънева от група "Граждански организации" към Икономическия и социален съвет.

Анализът показва, че младежкото население в страната прогресивно намалява. Вече има общини, в които няма нито един човек до 29-годишна възраст. Същевременно се наблюдава тревожна тенденция на прекъсване на диалога между публичните институции и младежките организации.

По думите на доцент Офелия Кънева държавата продължава да подкрепя финансово младежката политика на национално ниво, но средствата невинаги достигат ефективно до преките си ползватели. Допълнителен проблем е разпокъсаността на данните, с които разполагат различните институции и недостатъчният обмен на информация между тях.

Липсва устойчивост на финансирането

Връзката между планирането на младежките политики и тяхното реално изпълнение е недостатъчно устойчива. Според Офелия Кънева политиките изостават от динамиката на младежкото развитие и от променящите се потребности и амбиции на младите хора.

Сред предизвикателствата са дигиталните технологии, несъответствието между образователната система и търсенията на младите хора, както и липсата на дългосрочна финансова подкрепа за младежките дейности.

Финансирането на младежките центрове и проекти често е спорадично, а устойчивостта на финансовите мерки не е гарантирана нито на местно ниво, нито при младежките организации. Това води до разпокъсаност на дейностите и ограничава ефективността на политиките.

Над 100 000 млади хора нито учат, нито работят

Над 100 000 млади хора в България нито учат, нито работят, сочи анализът. Според Офелия Кънева данните са тревожни и заслужават специално внимание, още повече че показателят е над средното равнище за Европейския съюз.

Като добър пример тя посочва работата на Агенцията по заетостта чрез младежките медиатори, които установяват контакт с младите хора извън образованието и пазара на труда и ги насочват към подходящи програми.

Според Кънева обаче не е достатъчно да се говори само за подобряване на образованието. Необходимо е то да бъде свързано с бизнеса и да създава възможности за практическа реализация на идеите на младите хора.

„Младите хора са хора с потенциал, хора с енергия, хора с идеи“, подчертава тя.

Младежките политики трябва да отчитат регионалните различия

Анализът откроява и недостатъчното съобразяване на младежките политики с различията между големите градове и по-малките населени места. Според Офелия Кънева регионалните специфики трябва да бъдат отчетени по-ясно при планирането на мерките, а самите млади хора да участват активно в разработването на регионалните политики.

Изводът от анализа на Икономическия и социален съвет е, че са необходими устойчиво финансиране, ясни приоритети и оценка на постигнатите резултати. Младежките политики трябва да отговарят на реалните потребности на младите хора, като им осигуряват не само подкрепа, но и възможност да участват във вземането на решения.