Куклена актриса помага на хората да изследват вътрешния си свят чрез театъра

Какво се случва, когато дадем образ, движение и глас на онова, което живее вътре в нас? Отговора дава "Вътрешна сцена“ - театрална лаборатория за себеизследване. Тя работи с изразните средства на театъра, с помощта на които изследва вътрешния свят на човека. Създадена е от Маргарита Костова - актриса и режисьор от Видинския куклен театър, специализирала в сферата на консултативната психология, драма терапията и системните констелации. Новаторският ѝ метод бе представен за първи път преди дни в София.

Тази вътрешна сцена я разработвам от няколко години. От над 15-годишният ми опит в театъра осъзнах, че всяка една роля, която съм изиграла, ми е дала някакво качество, което не съм могла да да изразя в живот си, в ежедневния си живот и след след като също така завърших консултативна психология, това ми даде така да се каже право да бъркам в подсъзнанието. Така че вътрешна сцена е една преживелищна театрална лаборатория за момента, защото това е един формат, който все още не е установен, а е пробен, тоест аз изпробвам нещата, които, нали, искам да да разуча и да видя как ще се отразят, дали хората ще реагират, дали ще бъде интересно, дали ще се появи нещо. Та вътрешна сцена е лаборатория за изследване на вътрешния ни свят през театъра.

Маргарита Костова е вдъхновена от драма терапията, от системните методи, от съвременния приложен театър.

"Най-ценното е играта в театъра, защото театърът е едно защитено пространство, в което ние влизаме условно. Тоест всичко е условно и театрализирането, театралната условност ни дава абсолютно необходимата дистанция, за да се срещнем с това, което преживяваме в реалния живот. И играта е нещо, което ни освобождава, за да споделим, за да излезе това, което е вътре в нас. Няма предварителни сценарии, а ние тръгваме от въпроса кой съм аз, отвъд ролите, които изпълнявам в ежедневие живот, какво какви са моите желания, какво в момента търси израз и абсолютно нещата, които ни вълнуват, се появяват в пространството."

Театралният опит не е задължителен, за да станеш част от "Вътрешна сцена", обясни още актрисата и арт терапевт.

Абсолютно не е задължителен театралният опит и точно това осъзнах през тези години опит в театъра, че театърът е за всеки и че всеки един човек, когато разкрие себе си и разкрие своята история, тя е толкова автентична, че абсолютно достатъчно е просто да гледаш човека с неговата истина и с нещата, които той говори за себе си. Да, и се получава наистина много много неприкосновено, много лично споделяне на своя вътрешен свят. И ако си представим, ако си представим, че човек има две логики, едната е на философа, а другата - на  кроманьонеца, така да го наречем, тоест съзнаваното и несъзнаваното. Точно това е идеята на вътрешната сцена - да изкара кроманьонеца, който пък държи нашите 80% от енергията ни. Там се крият нашите подсъзнателни модели, които абсолютно автоматично реагираме в нашия вътрешен свят и целта на вътрешната сцена е точно да извадим тези подсъзнателни модели, да ги въплътим в образ, да им дадем глас, да видим как може да реагираме по различен начин. Последните научни открития казват, че когато мозъкът види нещо, което е било вътре в нас, го види и пипне, то много по-лесно можем да го променим. Дори да не го харесваме, можем да намерим ресурс в него.

Маргарита Костова представи образите, оживели на "Вътрешна сцена" по време на нейното първо представяне.

Събрахме се една така доста компактна група и за всеки имаше място да излезе. Аз започвам с така наречените метафорични карти, които също работят с езика на подсъзнанието, с образа и абсолютно изненадващо излязоха така като архетипи мога да ги споделя - образът на изчакващия, образът на бягащия, образът на този, който контролира, образът на този, който иска постоянно да се показва. В ателието намерихме другите крайности на тези образи, тоест ако един образ в нас има едно качество, което ние сме свикнали да го проявяваме във външния свят, ние намерихме неговото противоположност, за да може да вземем от другата крайност друго качество и да можем да ги обединим. Това, което изследваме във вътрешната сцена, е да имаме резултат в ежедневния живот, тоест да бъдем гъвкави, да можем да виждаме и другата гледна точка. Защото това, което си мисля в съвременния свят е това разделение, което се случва и всеки, който казва: „Не, това е моята гледна точка“ и всичко приключва. А идеята е просто да видиш, да влезеш в обувките на другия, да видиш какво е качеството или нещото, което те дразни в другия, за да можеш ти да го отработиш и да можем да бъдем по-гъвкави и по-да живеем по-добре. Да не да не влизаме в стресови ситуации с другите.

Първата театрална лаборатория за себеизследване "Вътрешна сцена" се проведе в София. Новаторският метод ще бъде представен и на други места в страната, обясни Маргарита Костова.

Да, разбира се, аз съм много свързана с Видин, така че аудиторията във Видин също според мен е готова за едно такова предизвикателство. Така че със сигурност ще мине и през Видин. Това, което осъзнах през моя опит, е, че нещата, които ни учат в училище, са абсолютно с цел развиване на нашето съзнание, за разни концепции, теории, но това, което най-много пропускаме в училище, е да развием нашето тяло, нашето въображение и точно там може би е да направим баланса между съзнателно и несъзнателно и да дадем израз на нещата, които наистина вълнуват всеки един от нас, а не просто да се водим от теориите и концепциите. Тоест едно е знанието за това какво е манго, например, но друго е да го опиташ, какво значи манго - самото преживяване. Идеята ми е да може всеки просто да влезе в тялото си и да преживее какво за него е важно. Тоест, самото преживяване също е важно и да не го изключваме по никакъв начин.

Може да чуете повече в звуковия файл.