Автор:
Недка Лилкова
Новина
Близначки от Враца са отличени в международен литературен конкурс
Ако си дал от сърце, ти си оставил следа
вторник 20 октомври 2026 13:00
вторник, 20 октомври 2026, 13:00
Елинор и Любена Антониеви с награди за поезия и проза
СНИМКА: Личен архив
Размер на шрифта
Елинор и Любена Антониеви, ученички от 11. А клас на СУ „Васил Кънчов“ - Враца завоюваха заслужено признание в петото издание на Международния литературен конкурс „Изящното перо 2026 - Чикаго“.
Елинор Антониева е удостоена със Специална награда в раздел „Поезия“ за стихотворението си „Ако си дал без да броиш…“, а Любена Антониева печели втора награда в раздел „Проза“ за творбата си „Ако си дал“. Елинор пише в различни литературни жанрове, този път избира стихотворната форма:
"Разбрахме за този конкурс, защото се интересуваме от литература, хареса ни темата, и решихме да се включим в него, защото темата ни хареса... Да, обичам да давам..."
Любена Антониева печели втора награда в раздел „Проза“ за творбата си „Ако си дал“ :
"Радваме се, че нашите произведения са наградени..."
Есе "Ако си дал…", Автор - Любена Марио Антониева, 16 години:
Ако си дал, няма връщане назад. Не защото не можеш да си вземеш обратно, а защото вече не си същият човек. Даване не е жест - то е вътрешно решение, тиха революция срещу страха да останеш без нищо. В свят, който непрекъснато ни учи да пазим, да трупаме, да се застраховаме срещу болка и загуба, даването е акт на голяма, почти безразсъдна смелост.
Ако си дал от времето си, ти си дал от живота си. Часовете не се връщат, минутите не могат да бъдат поправени. Те не са предмет, а дъх. И когато ги подариш на друг, ти казваш без думи: ти си важен. Това е най-чистата форма на признание. Не с аплодисменти, не с обещания, а с присъствие. Да останеш. Да слушаш. Да бъдеш там, дори когато ти самият си уморен.
Ако си дал от тишината си - онези редки моменти, в които човек остава сам със себе си - ти си отворил врата. Пуснал си някого в най-уязвимото си пространство. Там, където мислите нямат филтър, а сърцето няма защита. Това не е малко. Това е доверие в суров вид.
Ако си дал от болката си, без да я хвърлиш като обвинение, ти си направил нещо почти нечовешки трудно - избрал си прошката пред възмездието. Избрал си да не превърнеш раната си в оръжие. Болката има навика да иска компания, да търси нови тела, в които да се всели. Да я задържиш в себе си, без да я предадеш нататък, е подвиг без публика.
Ако си дал любов, без да искаш гаранции, ти си рискувал най-много. Защото любовта без условия не обещава нищо в замяна. Тя не подписва договори. Тя просто е. И точно затова е страшна. Да обичаш, без да знаеш дали ще бъдеш избран, върнат, разпознат - това е вяра. Не в другия, а в самия смисъл на любовта.
Ако си дал и си бил наранен, това не обезценява даването. Напротив. То го осветява. Светът често бърка мъдростта със студенина, силата със затворено сърце. Но истинската сила е да продължиш да даваш, дори след като си разбрал цената. Не наивно, не сляпо, а осъзнато.
Ако си дал и си останал сам, знай - самотата понякога е междинна спирка, не крайна дестинация. Тя е тишината след голям жест. Пространството, в което животът си поема въздух, за да ти върне нещо - може би не същото, може би не от същия човек, но нужното. И ако си дал всичко - усилие, надежда, грижа, любов - и си се почувствал празен, не бързай да се затваряш. Празнотата не винаги е липса. Понякога тя е готовност. Съд, който е бил изпразнен, за да бъде напълнен наново. По-дълбоко. По-истински.
Защото в крайна сметка, ако си дал от сърце, ти си оставил следа. А следите не изчезват. Те променят посоките. Понякога на другите. Понякога - завинаги твоите.
Стихотворението "Ако си дал…" Автор - Елинор Марио Антониева, 16 години:
Ако си дал, без да броиш какво ще ти върнат,
без да мериш любовта със страх и условия,
ако си оставил част от себе си в чужда болка и не си поискал благодарност - ти си обичал.
Ако си дал време, когато си нямал време,
ръка, когато си бил уморен, и глас,
когато мълчанието е било по-лесно - ти си бил човек.
Ако си дал сърцето си и то е било наранено,
но не си го затворил завинаги,
ако си паднал и пак си повярвал, въпреки че си знаел цената - ти си бил смел.
Ако си дал обич и не си получил същата, но не си я превърнал в горчивина,
ако си си тръгнал тихо, без да рушиш,
без да отнемаш светлината след себе си - ти си пораснал.
Ако си дал всичко, което си могъл, и си си тръгнал с празни ръце, но с цяла душа,
не се съмнявай в стойността си. Даването не е загуба.
Защото нищо истинско не се губи. Т
о остава - в хората, в пътя, в теб.
И един ден точно това, което си дал, ще се върне като смисъл.
Кои са Елинор и Любена Антониеви:
"Част сме от Национален младежки форум, Форум Гражданско участие, Национална мрежа за развитие и Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, Международната награда на Херцога на Единбург, също и участници в Златно ниво. Имахме честта да бъдем младежки народни представители във Второто младежко народно събрание където участвахме в изготвянето и защитата на Декларацията на младите хора пред ключови институции и държавници. Част сме от кампанията „Дай глас“ за предстоящите избори. Преминахме Академията за младежко участие 2, организирана от МСМРБ. Профилът ни включва международна експертиза от хуманитарните програми на УНИЦЕФ по логистика и стратегическа координация, участие в, както и изяви като младежки делегат в Модел на ООН (в Съвета за сигурност и ECOSOC). Ние сме доброволци в Регионална библиотека Христо Ботев гр. Враца и Младежки център Враца. Носители сме на отличието „Ученик на годината“ и участваме в редица национални и международни конкурси, състезания, олимпиади и конференции. От 30 октомври до 1 ноември предстои Национална ученическа конференция "Да драснем кибрита на въстанието" с тема за Христо Ботев в гр. Котел, по която работим с помощта на г-жа Грета Петрова (преподавател по история и цивилизации)."
Повече - в прикачените звукови файлове.
По публикацията работи: Недка Лилкова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!