Предавания

Интервю

Илия Беширов – творецът, който продължава да живее в спомените на дъщеря си

Интервю с Веселка Беширова

понеделник, 19 октомври 2026, 16:15

Илия Беширов – творецът, който продължава да живее в спомените на дъщеря си

СНИМКА: Веселка Беширова

Размер на шрифта

Понякога най-ценният урок, който един баща оставя на детето си, не е написан в книга. Той е в начина, по който го учи да гледа на света, да открива красотата и да не се отказва от онова, което обича. За врачанския скулптор Илия Беширов изкуството е било не просто професия, а част от живота му. Илия Беширов е роден на 18 юли 1936 г. в село Рогозен. Тази година се навършват 90 години от рождението му. Той посвещава живота си на скулптурата. Работи като директор на Каменоделното училище в Кунино, а по-късно и на Художествената галерия във Враца. Създава паметници, паметни знаци и творби, които остават част от художественото наследство на Северозападна България. Но Илия Беширов е не само творец. Той е и баща, който предава любовта си към изкуството на своята дъщеря. Като малка Веселка получава парче глина и възможност да бъде до него, докато работи. Така, с личен пример и търпение, той я въвежда в света на изкуството. Днес Веселка Беширова също е поела по този път. Завършва художествена гимназия в София, а след това и Художествената академия със специалност „Дизайн на порцелан и стъкло“. Занимава се и със скулптура. В спомените ѝ баща ѝ остава преди всичко близък човек, приятел и учител.


"Първото нещо, което си спомням за моя баща, е, че той беше най-добрият ми приятел в живота. След това беше и най-добрият учител, когото съм имала – както в професионален, така и в житейски план. Той ме е научил на всичко, което ме е изградило като човек. Беше уравновесен, спокоен, харизматичен и много премерен. Не беше от хората, които имат нужда да говорят много, за да покажат какво знаят и мислят. Когато искаше да ме научи на нещо, подбираше внимателно думите си и ми го показваше така, че да го разбера. Беше много артистичен човек с огромно чувство за хумор. Още като студент е участвал в театрална трупа към Академията. Артистичността му не се проявяваше само в изобразителното изкуство – той имаше и актьорски заложби, при това на много добро ниво. Беше весел, спонтанен и слънчев човек. Липсва ми абсолютно всичко в него. Дори след толкова много години, откакто ни напусна, продължавам да разговарям с него. Когато работя и създавам нещо, си представям как ме напътства, как ми посочва кое не е добре и какво би ми казал. Той ме научи да бъда критична към собствената си работа и сама да откривам грешките си. Благодарна съм на съдбата, че точно аз съм негова дъщеря."



По думите на Веселка Беширова последната картина на баща ѝ е завършена в деня на смъртта му. Един последен щрих, който сякаш обобщава връзката между човека и изкуството, между бащата и дъщерята. По повод 90-годишнината от рождението на Илия Беширов в преддверието на Голямата зала на Художествената галерия „Иван Фунев“ във Враца е подредена изложба с негови творби. Тя дава възможност на посетителите да се срещнат отново с изкуството му и да си припомнят човека зад него.