Александър Михайлов: Ние сме послушна електорална маса, която гласува по инерция

България избира следващия си президент. По-малко от 72 часа ни разделят от започването на изборния ден.

Президентските избори ще бъдат решени на балотаж, показват данните на големите социологически агенции.

Как се отразяват големите теми от деня на надпреварата за държавен глава? Оказа ли значение кампанията на нагласите на избирателите?

Предстоящият 25 октомври дискутираме с анализатора и автор в платформата "Wealth Bulgaria" Александър Михайлов.

Радио ВИДИН: Да започнем от световните и европейските събития, чиято динамика се засилва, а България е въвлечена в тях. Случващото се в Черно море отваря въпроса, по-близо ли е войната до нас?

"Да, като че ли войната се доближава до нас. Не можем да останем настрана, да останем неподминати. Нещата се случват около нас, близо до нас, не могат да ни подминат, не можем да очакваме, че ще ни подминат. Черно море е фронт на война. Няма как, трябва да сме подготвени, че ще се случват неща, които не са приятни, въпреки че претендираме, че не сме част от тази война".

Радио ВИДИН: Това би означавало, че следващият президент, който и да бъде той, трябва преди всичко да бъде водещ дипломат. Да, но сред претендентите не се забелязва такъв.

"Президентът винаги трябва да бъде и обединител, и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, въпреки че това са фигуративни длъжности, както и дипломат. Да, и аз не виждам кой от кандидатите е такъв, кой може да носи всичките тези шапки... но който и да стане следващият президент, ще му се наложи да ги сложи".

Радио ВИДИН: Тези събития външнополитическите по някакъв начин дали оказват влияние върху възприятието на гласоподавателите?

"Българинът много обича да се дели на геополитически лагери, да спори на база на разделението си, а това формира и неговите избори при гласуването. Така че да, тези събития със сигурност ще окажат влияние".

Радио ВИДИН: Водещите социологически агенции в своите изследвания посочват, че болшинството от българите търсят проевропейски президент. Социологията дава огромно предимство на настоящия държавен глава. Не е ли парадокс това?

"Настоящият президент и кандидат за редовен мандат също е политик с европейска история, така че може се каже, че е проевропейски. Доколко обаче точно проевропейското на думи означава реално проевропейско на дела и водени политики... но наистина изглежда сякаш електоратът търси проевропейски кандидат. По отношение обаче социологията на тези избори: тя е много слаба... всички проучвания досега сочат близо двойна преднина на настоящия президент пред втория в класирането, който е кандидатът на Десницата. Възможно е да има и балотаж, дори първият да прескочи 50 %, тъй като активността се очаква да бъде много ниска. Изглежда към изборите има много слаб интерес, много по-слаб отколкото към последните парламентарни както от електората, така от медии, политици и социолози. Има твърде малко публикувани социологически резултати до момента. Изборите са тази седмица... Като че ли това са много апатични избори, особено на фона на последните няколко пъти".

Радио ВИДИН: Социологията, която беше изнесена от водещите агенции, се отнасяше за началото на месеца. Изборите са след 3 дни, вече сме в края на месеца. Това ми направи впечатление и на мен, да. Обикновено агенциите са били по-активни.

"Агенциите от провеждане на проучвания и публикуване на резултати си изкарват парите все пак... но последното проучване, което бях видял, е проведено само два дни преди да е публикувано. Трябва да е актуално, поне според тези, които са го публикували".

Радио ВИДИН: За пореден път не се случиха смислените диалози. Колкото и да е представителна президентската институция, все пак щеше да има значение да видим основните претенденти повече.

"При президентските избори се гласува за личност, това са мажоритарни избори. Въпреки това, да, няма дебат между кандидатите, между лидерите. Просто бягат водачите от дебатите. В разни формати извън основните медии - тоест в интернет - се явяват представители на Инициативните комитети, които издигат двойките. Онова също не можем да наречем дебат. Последното нещо, което гледах, в него един от изпратените водеше махленска свада, но това не е дебат. Отдавна не виждам политически дебат у нас. Всичко е свада като в кварталната кръчма".

Радио ВИДИН: Аз не знам дали този формат съществува по света, в който се изявяват членове от Инициативния комитет. Да бъдем акуратни и да кажем, че голяма част от хората в тези комитети са пообиколили не малко формации. Това е несериозно.

"А и никой от тях няма да бъде президент. Те говорят от трето лице, от чуждо име...".

Радио ВИДИН: Именно. Дали си се подписал под името на настоящия президент, дали на неговия претендент, но няма как да изразяваш каквото и да е. Несериозно е някой да се връзва на случващото се.

"Ние какво отиваме да избираме в крайна сметка?"

Радио ВИДИН: Именно. Не се предоставя информиран избор. Другият вариант е просто хората да ни смятат за достатъчно глупави.

"Аз мисля, че точно за такива ни смятат. Точно на това разчитат лидерите. Основният кандидат, който е настоящият президент, хората около него разчитат именно на това, че ние сме глупави, че сме послушна електорална стадна маса, която ще гласува по инерция. Избирателната активност обаче показва обратното, защото се очаква тя да бъде много ниска. Повечето хора явно наистина ще се поддадат на апатията и няма да отидат да легитимират това, което заприличва на фарс вече".

Радио ВИДИН: Проблемът е, че не само предстоящият вот изглежда като такъв. Управлението на държавата продължава да бъде дискусионно. Вече толкова месеци по-късно аз трудно осъзнавам посоката на Прогресивна България.

"И аз така. Вероятно ПБ не са очаквали, че ще спечелят и че ще се окажат в позицията да управляват. Но че са дилетанти и парашутисти го виждаме от всичко, което правят. Мисля, че все още се чудят къде се намират. Това е причина да нямаме ясна визия какво те правят като управляващи страната".

Радио ВИДИН: Успешно обаче "продават" своята визия. Да се сетим за преборената олигархия, развиващата се България. Но думите се различават от действията.

"Къде е преборената олигархия? В кой затвор мога да и отида на свиждане? Не ми се струва, че олигархията е преборена. Като заменихме модела Борисов с модела Радев сега какво ще правим с втория, който тепърва предстои да видим какъв точно модел ще бъде... Не изглежда антиолигархичен. Явно в момента се чуди как да смени предишната олигархия със своя собствена".

Радио ВИДИН: Което всъщност е знамето на българската политика, същината. Всеки нов, който се появи, е тип "стани, за да седна".

"Точно. Разправата с олигархията и с предишните лоши е единствено, доколкото и с цел ние да се настаним на тяхно повече, но нищо повече. Даже, ако предишните лоши не ни пречат, не ги и закачаме".

Радио ВИДИН: Ние обаче сме изправени на прага на историческо събитие: управляващите имат невъобразимо мнозинство, а по всяка вероятност ще имат и президент.

"Да, отдавна не сме имали толкова консолидирана власт в лицето на една партия и няколко личности. Предстои да видим какво ще се случи с толкова консолидирана в малко ръце власт. Мен ме притеснява. Искам повече плурализъм. Да няма толкова единодушие. За да може да се случи някаква промяна, да имаме гъвкавост... в момента не виждам такива възможности".

Радио ВИДИН: Да не бъдем единствено черногледи. Скорошният епизод със завръщането най-сетне на славния цар Самуил е положителен момент. 

"Можем да кажем, че е хубаво събитие, но това е по-скоро жест. Не решава нито един от належащите проблеми. Да, считам, че наш цар трябва да почива на територията на страната, но имаше твърде много фанфари. Малко беше излишно, показно, с цел PR".

Радио ВИДИН: Наскоро в разговор чух мисъл, до която съм достигал и аз честно казано. Събеседникът ми посочи, че българите се вълнуват повече от геополитиката, отколкото от празния джоб.

"Не мога да съм сигурен доколко е по-важна от празния джоб. Още повече, че утре ако геополитиката вземе много рязък завой в неприятни за нас посоки, може да се окаже, че оказва директно влияние върху джоба и хладилника. Тогава, ако геополитиката не е толкова важна, колкото джоба, тогава когато вече започне и да се отразява на джоба, тогава вече ще бъде толкова важна колкото джоба, че и повече".

Радио ВИДИН: Социологията показва, че има липса на интерес към изборите. Последните избори - да, бяха по-различни, но в предните пет години нямаше чак толкова осезаем интерес. Защо отказваме да участваме в този процес?

"Мисля си, че българинът все още не е осъзнал, че демокрацията изисква активност и участие. Конкретно президентските избори в нашата страна, която е парламентарна република, от президента наистина не зависи толкова много. Дори по време на кампания кандидатите за президент като че ли преувеличават възможностите и правомощията на президентската институция с това, което обещават, с това, което ще направят с тази институция... наистина може би е нормално към президентските избори интересът да е по-нисък, отколкото към парламентарни поради значимостта на президентската институция спрямо парламента и правителството. Ние сме парламентарна република, не президентска. Държавният глава не е ръководител на изпълнителната власт както в Русия или САЩ. При нас президентът е по-скоро представителна фигура. Затова явно интересът е по-нисък. Но като цяло българският гражданин трябва да бъде по-активен, защото демокрацията това изисква: активност и участие".

Радио ВИДИН: Събитията във Франция могат ли да се пренесат и на роден терен? На различни места виждаме, нали, освен мигрантските проблеми, и социално недоволство, което съществува като проблем и в нашата страна.

"Съществува, да. Протести има и в Италия. За момента не виждам тази размирна и протестна енергия при нас. Във Франция размириците, протестите и революциите са едва ли не традиция. В момента у нас няма такова ниво на недоволство, няма да се стигне до палежи и мародерстване. Доколко тези проблеми са породени от социални проблеми, доколко са резултат от внос на прекалено много външни хора за френската култура и общество - може да се спори по темата, но в момента няма как да водим този спор".

Радио ВИДИН: В София все пак има протести. Не са гигантски, разбира се. Но изглежда част от обществото не е съгласна с властта.

"За последните две седмици имаше два протеста. Последният беше по-голям от предишния, но все още не са големи, не са толкова големи, колкото онези през миналата зима. Чакаме да видим дали сегашното управление ще изкара повече хора на улицата. Засега все още не е. Освен това, улицата свали предишната власт, би могла да свали и сегашната".

Радио ВИДИН: Говорейки за цялата апатия, за почти сигурно ниската активност, която на балотажа ще се покачи, нека да направим призив по темата защо трябва да се гласува. Повторението е майка на знанието.

"Трябва да се гласува, защото сме в демокрация. Демокрацията означава активност и участие. Това няма да спра да го повтарям. Отидете и гласувайте, защото носите последствията от бездействието си".