неделя, 25 октомври 2026, 08:00

Освобождението на Гадаринския бесноват

Освобождението на Гадаринския бесноват

СНИМКА: HRISTIANSTVO.BG

Размер на шрифта

     

Шестата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към онези моменти, чрез които ние ставаме не свободни, а роби на страстите, похотите и съблазните. Христос изцелява обладан от легион бесове човек. Той му дава свобода и радост, както чрез това го предлага като пример на самите нас за сила Божия, промисъл и съвършенство, а и за мисионерско служение.

     

"Иди си, иди си от нас, иди си от нашите предели!" - казвал народът, който предпочел това, що му било по-скъпо: богатството, стадата, спокойния живот пред здравето, изцелението на човека; иди си - Ти ни отнемаш това, което ни е по-скъпо от човека... "Иди си от нас" - казвал Великият Инквизитор. Ти ни пречиш да строим земното добро, пречиш ни да обезпечим с щастие безмълвното, безответно стадо; иди си! Ти ни откриваш пътища, по които твърде трудно ще им бъде да вървят...” "Иди си от нас!“ - казвали вождовете на еврейския народ пред лицето на Пилат. А щом Ти Сам не си отиваш, нека силата - земната, грубата сила ни избави от Теб... и се обръщали към Пилат със словата: "Разпни, разпни Го", за да не звучи повече по нашите улици тази страшна проповед за безусловната, кръстната любов, това безумие за кротостта и смирението, самоотречението, любовта, отдаваща всичко; защото няма нищо по-ценно от човека…

 

И през цялата история звучи този вик: "Иди си! Ти стоиш на нашия път към благополучието, към безгрижието, към забравата..." Това казва през цялата история човешкият род. А ние? Нима ние единствени, с малка шепичка ученици не изричаме и никога не сме казвали пряко или косвено тези страшни слова? Нека си спомним притчата Христова за овците и козлите. Нима не е идвал при нас човек в нужда, и нима не сме му казвали "Иди си"? Човекът не е имал какво да облече, но ние сме му отвръщали: Износени дрехи нямам, а нови, хубави, разбира се, не мога да ти дам - иди си! Не се ли е приближавал към нас просяк и не сме ли му отговаряли, държейки в чантата купената храна: "Всичко похарчих, не мога да ти дам нищо..." От чантата нищо не сме извадили, от портмонето нищо не сме дали; казали сме: "Иди си..." Или просто, което може би е още по-страшно, нарочно не сме го видели, минали сме покрай него, плъзнали сме поглед така, че той е знаел, че сме го видели, но че за нас той не съществува, от битието сме го прогонили в небитието...

    

Случва се и крадец, и престъпник да почука на вратата ни: направо от затвора съм, трябват ми малко пари, трябва да се облека, за да намеря работа... И колко пъти такъв човек е чувал от мнимия вярващ: "С такива като теб не общувам - иди си!..." Колко пъти се е случвало, че трябва да се посети болен в болницата - но не! Там може да се заразиш, там по-добре е да не се ходи! Нека той върви по своя път - а от моя - да си иде!...

 

Така е било и някога, когато в декемврийската нощ възрастният мъж, който водел със себе си младата бременна Майка, чукал на всички врати витлеемски; но нито една врата не се отворила. У нас е тихо, у нас е топло, ние сме се събрали цялото семейство - чужд не ни е нужен; търси си друго пристанище, иди в онази пещера, в онзи подслон, където бедняците държат своя вол, осел: иди си от нас!...     И така е възможно да дадем безкрай образи, примери, не от чуждия живот - от своя, от моя, от вашия... И така постъпили с Христа; а нима Спасителят не ни е казал: "Каквото сте сторили на едного от тези малките - Мене сте го сторили?" Значи на Него сме казвали: "Иди си!Ти ни лишаваш от това, което ни е по-скъпо от Твоето присъствие и присъствието на тези, които Ти толкова си възлюбил, че за тях си дал Своя живот, Своята страшна Гетсиманска нощ, Своето телесно разпятие, оставеността от Бога на кръста; всичко това ми е безразлично: Ти ги обичаш така - не аз..."


Ние не сме викали: "Разпни, разпни Го", но нима когато човек умира от глад, когато човек се измъчва в самота, когато е изоставен, когато няма място за него сред хората, както за Христа не се намерило място даже да умре в град Йерусалим, - нима това не е прикованост към кръста, не е разпятие, не е смърт на изоставеността, бавна, често горчива смърт, когато преди тялото ще умре вярата в човека и вярата в Бога, ще умре и угасне надеждата, ще помръкне и умре любовта...

Ето за какво ни говори тази притча, с която толкова сме свикнали; целият този разказ води към това, което е било казано на Христа в момента, когато Той е явил Своето състрадание и милосърдие, и любов и Божествена сила: "Иди си, Ти ни отнемаш земното, а небесното не ни е нужно." Да си спомним словото на Спасителя и да се опомним: "Търсете първом Царството Божие и всичко останало ще ви се придаде." Не ще се отнеме, но ще намери своето място там, където небето е на земята и ще бъде тогава пълнота. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – "Не, защото не Му вярвам! Прекалено много лоши неща се случват. Земята е в лошо състояние. Това е откачено и плашещо време. Така че повече не Му вярвам!" Така отговаря холивудския комедиен актьор Били Кристъл на Трейси Смит – репортер на CBS Sunday morning, когато тя го пита дали все още разговаря с Бога. Мисля, че днес много хора не вярват на Бога по същата причина. Едно по-дълбоко вглеждане в проблема никога не е излишно.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


 


По публикацията работи: Невена Пекова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!