Автор:
Стефка Павлова
Новина
Археолози: Магурата е била обитавана по-рано, отколкото се смяташе
сряда 21 октомври 2026 14:56
сряда, 21 октомври 2026, 14:56
СНИМКА: д-р Ваня Ставрева
Размер на шрифта
Пещерата Магура е била обитавана в самото начало на IV хилядолетие преди новата ера. За това свидетелстват резултатите от завършилите преди дни археологически проучвания в природния обект, известен с праисторическите си рисунки. Разкопките започнаха през 2023 година, като основната им цел е да бъде установена хронологията на обитаване на пещерата. Проучването се провежда от археолозите от видинския музей д-р Ваня Ставрева, научен ръководител, Николай Александров, зам.-научен ръководител и Емил Ванков, специалист археолог.
Екипът предполага, че първото човешко обитаване на Магурата е било още по-рано, обясни д-р Ставрева.
"Когато започнахме, знаехме, че пещерата е обитавана през ранната бронзова епоха и през ранната желязна епоха. Благодарение на нашите теренни проучвания вече категорично е установено, че там е имало живот и през средната бронзова епоха и по-рано обитаване, тъй като миналата година, когато давахме пресконференция само загатвахме, а сега категорично можем да съобщим, че в така наречения преходен период от каменно-медната към бронзовата епоха, това е самото начало на IV хилядолетие преди новата ера, също е имало човешко присъствие. Разкрихме археологически структури, които проучихме, и намерихме материали, които доказват обитаването в този период. Освен относителната хронология, изпратихме и материали за радиовъглеродно датиране в лабораторията на университета в Глазгоу, които също дават едни доста по-ранни дати от това, което до момента беше известно. Новото през този сезон е, че двамата колеги, с които работихме, благодарение на тяхната много прецизна работа успяха да хванат и археологическа структура от ранната желязна епоха, тъй като досега намирахме само материали в площта, в която работихме, а сега те намериха и едно много добре запазено ходово ниво с дупки от колове, което е ценно за нас от научна гледна точка. Имаме така предположение, че и в по-ранен период, преди преходния период, също е имало човешко присъствие в Магурата – доста по-ранен период. Когато ги имаме категоричните дати, тогава ще можем да кажем и малко повече за това. Знаете, че през тази година Магурата участва в националната изложба с парченцата от текстил и някои костни артефакти. През този сезон нямаме впечатляващи археологически находки, но както ви казах, за нас е по-важно да са данните, които събираме за хронологията на обитаването."
За по-ранното обитаване на пещерата свидетелстват фрагменти от керамика с характеристики, които могат да се отнесат към по-ранен период. Точната датировка ще бъде установена с лабораторни изследвания.
Археологът Емил Ванков обясни, че за разлика от археологическите обекти на открито, при които се изследват пластове на дълбочина 15-20 см, в пещерата се работи изключително прецизно само на 5-10 см.
Николай Александров обясни, че за екипа са любопитни и по-късните пластове, които досега незаслужено са били пренебрегвани.
Проучванията са финансирани от Регионален исторически музей-Белоградчик и Община Белоградчик. Според кмета Боян Минков разкопките ще допринесат за популяризирането на пещерата Магура, която въпреки своята уникалност, все още не е достатъчно позната.
"Пещера Магурата е основен туристически обект в нашата община и като такъв аз имам по-специално отношение към него и към това, че пещера Магурата е била незаслужено непозната досега. Ако са правени някакви разкопки, както д-р Ставрева спомена, в годините те са били епизодични, а пък ние от 2023 година насам се стараем да вървим целенасочено и ежегодно да правим така, че да вървим по някакъв път, както археолозите споменаха, който ще ни отведе до нови, непознати неща и в този смисъл пещера Магурата е благодатна почва за развитие и за откриване на нови и нови неща. Наистина много малко знаем за нея и аз съм щастлив, че оттук натам ние ще правим така, че чрез науката да излязат много нови неща и да направим така, че тя да става все по-посещавана тази пещера, защото давам веднага пример с пещера Постойна в Словения, която се посещава на година от 1 милион туристи. Нашата пещера Магурата доскоро се посещаваше от 30 000–35 000. Сами разбирате каква е разликата, но ето такива действия от наша страна ще направят този туристически обект много популярен."
Подкрепа за продължаване на проучвания заяви директорът на видинския музей д-р Христина Кирилова. По думите ѝ Магурата има много голям потенциал и привлича интереса и на чужди учени. Наскоро италиански екип е заснел филм за рисунките и работата на археолозите.
Николай Александров, Боян Минков, д-р Ваня Ставрева, д-р Христина Кирилова и Емил Ванков.
СНИМКА: Радио Видин
По публикацията работи: Стефка Павлова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!