Автор:
Йорданка Петрова
четвъртък 22 октомври 2026 17:00
четвъртък, 22 октомври 2026, 17:00
Жега
СНИМКА: Радио Видин
Размер на шрифта
С все по-горещите лета охлаждането на дома се превръща в базова енергийна потребност. Лятото на 2026 година е третото най-топло лято в Европа, а 52% от континента е изложен на топлинен стрес. 72% от българските домакинства имат климатик, но няма данни колко от тях ограничават използването му заради разходите за електроенергия. За лятната енергийна бедност говорим с Десислава Стоянова - автор в Климатека, метеоролог и магистър по управление на околната среда с над 25 години опит в природозащитната дейност.
"Лятната енергийна бедност всъщност възниква, когато едно домакинство не може да поддържа безопасна и комфортна температура у дома през горещите месеци. Европа е най-бързо затоплящият се континент. Това е факт, със 0.56 градуса целзий се е затоплил континента на десетилетия от средата на деветдесетте, което е доста съществено. Лятната енергийна бедност всъщност се определя от един индикатор, който се казва охлаждащи градус дни в Европа и тези охлаждащи градус дни от 37 са станали 140 през 2022-а. Това е всъщност необходимостта на една сграда да бъде охлаждана и е доста съществена разликата. В България тази година беше, може би не толкова гореща, колкото в Западна Европа. Все още тепърва ще предстоят излизането на данни, но през 2024 определено е най-горещото лято", каза Десислава Стоянова.
Тенденции към затопляне показва статистиката от НИМХ. Юни е най-топлият месец, като в Западна Европа е определен като един от най-горещите месеци до момента. Нуждата от охлаждане става осезаема.
"Тенденциите са ясни и ние на практика трябва да започнем да мислим доста по-бързо за това как да осигурим охлаждане на нашите домове", допълни експертът.
Климатиците могат да бъдат едно от решенията:
"Доста се е увеличил процентът на хората, които имат климатици в България. Но това не означава непременно, че те ги използват и за охлаждане. Основното, за което си мислим в началото е, че имаме нужда от отопление. Това са и мерките, които още от доста години насам се адресират за най-бедните домакинства. Дават се така наречените помощи за отопление. Също така понятието "енергийна бедност" тепърва се въведе преди няколко години. По принцип по дефиниция и от европейските директиви това включва и охлаждане. Но до момента и както и на европейско ниво, но така и в България, все още фокусът повече е върху зимната енергийна бедност. Т.е. целевите помощи са за отопление, но това не означава, както казах, че хората могат да се охлаждат и климатиците като цяло са едно решение, но имат доста по-комплексни мерки, които биха могли да бъдат прилагани."
Може да се предотврати прегряването чрез засенчване, изолация, покриви, нощна вентилация; нискоенергийни решения, таванни вентилатори, управление на потреблението на електроенергия по поведенчески мерки и така нататък. При нужда вече можем да прилагаме ефективна активна климатизация, обясни Десислава Стоянова.
"За да имаме решения, трябва да имаме данни. Това, което знаем, е данните за повишаващите се температури. Както казах знаем, че 72.6% от домакинствата имат климатик в България и знаем част от характеристиките на сградите, но липсва свързване между климата, жилище, доход и реалното охлаждане. Не знаем данни за вътрешните температури. Не знаем дали климатиците се използват, както казахте за охлаждане и доколко. Не знаем разходите за охлаждане като дял от дохода и не знаем доколко хората се самоограничават. Т.е. доколко можем да търпим да стоим на твърде топло на жега по финансови причини".
Обикновено от жените страдат възрастни, хронично болни хора. Хората, които не притежават собствени жилища. Наемателите също са уязвима група, тъй като те не могат на практика да направят нищо свързано с подобрение на качеството им на живот през както през зимата, така и през лятото.
"Например, една от нашите препоръки в доклада, който написахме от екологично сдружение "За Земята" през август тази година, изброяваме поредица от препоръки към институциите, които сме и изпратили като обособяване на национален индикатор и система за наблюдение на лятната енергийна бедност, въвеждане на конкретни цели и мерки за намаляването в лятната енергийна бедност в националните стратегически документи. Просто трябва да има интегриране между различните политики и директиви цели и така нататък. Въвеждане на целева подкрепа за разходите за охлаждане на най-уязвимите домакинства, финансиране на мерки за предотвратяване на прегряването в програмите за сградно обновяване, които текат, има различни мерки, различни финансови инструменти, които се прилагат за сградно обновяване, които идват и от европейски фондове. Предстои приемането на социалния план за климата, който именно е насочен към справяне с енергийната бедност", посочи Десислава Стоянова.
Още по темата може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Йорданка Петрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!