Предавания

Репортаж

Момичетата с най-добрите есета в конкурса "Ако Видин можеше да говори"

вторник, 27 октомври 2026, 13:00

Наградените Рая, Ема и Деа - Катрин

Наградените Рая, Ема и Деа - Катрин

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

Общо 29 ученици взеха участие в ученическия конкурс за есе "Ако Видин можеше да говори", посветен на духовния празник на Видин - Димитровден. За участниците, класирали се на първите три места, имаше и парични награди. Тричленно жури определи най-добрите и оригинални есета.

На първо място се класира Рая Джоджева, 8. клас от СУ "Цар Симеон Велики" в града:

Чувствам се много притеснена, мислех, че няма да съм на първо място...Аз сама реших да се включа, по едно време реших да се откажа, но мама не ми даде да се откажа...Пиша за това, което мисля и чувствам...Обичам моя град и пожелавам на всички млади хора да обичат, да пазят Видин, да си спомнят за него и да разказват.

"И след „Баба Вида“, след Дунав, след старите порти и след всички истории, които вече са били разказани, остава една последна страница.

Нашата.

И този път не Видин ще я напише.

Ние ще го направим.

А след време Видин ще я разкаже."

Ема Пламенова Петкова, 10. клас от ППМГ "Екзарх Антим Първи" във Видин се класира на второ място. Нейното есе беше по-разчупено, с разказ:

Включих се в конкурса, защото заглавието ме грабна от самото прочитане. И точно тази тема е близка до мен...Това мое есе е есе -разказ и този стил е по-лесен за писане според мен...Научих доста факти за Видин - за наводнението, за старите кметове...Ето и краят на моето есе:

"Представих си децата, които тичат под дърветата, родителите, които ги чакат на пейките, възрастните хора, които се разхождат край реката, и всички онези, които всеки ден работят, за да направят града по-хубав. Те също са част от неговата история. Може би след много години някой ще разглежда снимки от нашето време и ще се пита какъв е бил Видин, когато ние сме били млади."

На трето място се нареди Деа-Катрин Станиславова Крумова, от 9. клас в ППМГ "Екзарх Антим Първи" във Видин. Тя разказва кой я е подтикнал да участва в конкурса: 

Мама ме накара. Този конкурс подтиква младите да пишат...Усетих Видин като емоция и сега ще разберете защо: 

И може би точно преди да замълчи, Видин би ми задал един последен въпрос: „Когато пораснеш, ще си спомняш ли за мен?“

Бих му отговорила, че не знам къде ще ме отведе животът, но знам, че има места, които не напускаме напълно, дори когато си тръгнем от тях. Те остават в историите ни, в спомените ни и в начина, по който гледаме на света. 

Защото домът не е само мястото, на което живеем. Домът е мястото, към което част от нас винаги се връща.И ако Видин можеше да говори, може би точно това би искал да разберем.

Повече - в трите прикачени звукови файла долу. 


Рая чете есето си

Рая чете есето си

СНИМКА: БНР

Ема чете есето си

Ема чете есето си

СНИМКА: БНР

Награждаването на участниците в ученическия конкурс за есе "Ако Видин можеше да говори"

Награждаването на участниците в ученическия конкурс за есе "Ако Видин можеше да говори"

СНИМКА: БНР

По публикацията работи: Недка Лилкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!