неделя, 1 ноември 2026, 08:00

Притчата за богаташа и бедния Лазар

Притчата за богаташа и бедния Лазар

СНИМКА: WWW.BG-PATRIARSHIA.BG

Размер на шрифта

Пета неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че освен земното, което виждаме, има и вечно - духовно, което е всъщност истинското и безценното съкровище и грижа за всеки един човек. 

Много голяма е жаждата в човека за щастлив и дълъг живот. Затова представата за края на този живот винаги я отбягваме. Този край, обаче, е неизбежен. Няма значение какъв си бил и как си живял. Краят, рано или по-късно, винаги идва и това е началото на нов път - пътя на вечността. Този път се определя от вечния закон на Божията справедливост и отива в две посоки - посоката на вечното блаженство и посоката на вечната мъка и страдание. За този закон ни говори Господ Иисус Христос в притчата за богаташа и бедния Лазар.

Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число в множествено, в разказът от притчата ще открием широката картина на нашето съвремие. Богати, които се обличат във "багреници и висон" и живеят в разточителен и ненужен лукс и бедни, които ровят по кофите за боклук и се движат по улиците протягайки ръка за милостиня, без надежда за утрешния ден. Да се огледаме. Какво ще видим? От една страна се виждат палати, виждат се осветени търговски центрове пълни с народ, множество клубове и увеселителни заведения, говори се за тлъсти сметки и хонорари, върти се неясен бизнес за лесно обогатяване. Човешкият ламтеж за материалното се наблюдава навсякъде. Погледнем ли на другата страна какво ще видим? Изплува картината на обезлюдени села с порутени къщи, където малкото останали възрастни хора живеят ден за ден. Виждаме бордей в големите градове, обитавани от хора при нечовешки условия на живот. Наблюдаваме как различни болести опропастяват съдби и отнемат живот и спънатата медицина не е в състояние да помогне. Безпросветност, особено в духовната сфера, обгръща част от младежта и отнема надеждата за по-светло бъдеще.

Ето я пропастта. Пропаст, която отива в отвъдното и разделя царството на светлината от печалното царство на мрака. Земните пируващи един след друг прииждат. Все същата картина. Все същата мъка. Все същия сподавен стон над пропастта: "Отче Аврааме, прати Лазар…" и все същия отговор: "Чедо, спомни си че ти получи своето…" И над всичко това се носи Божият глас: "Безумнико, нощес ще ти поискам душата; а това що си приготвил, кому ще остане?" /Лук.12:20/ Нека никога не забравяме този съдбовен глас. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" –  31 октомври е Денят на Реформацията – добър повод да помислим, доколко имаме нужда от лична реформация днес.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.

По публикацията работи: Невена Пекова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!