Автор:
Соня Валериева
Интервю
Веселка Тодорова – от Видин към света на театъра
Интервю с Веселка Тодорова
петък 30 октомври 2026 17:35
петък, 30 октомври 2026, 17:35
СНИМКА: Колаж Радио Видин
Размер на шрифта
Когато сме млади, често си мислим, че трябва да знаем какво искаме, накъде сме тръгнали и къде ще бъдем след няколко години. Но животът невинаги следва плановете ни. Понякога едно ново увлечение променя посоката, а понякога просто усещаме, че искаме да опитаме нещо различно.
Днес в "Минутите на редактора" ви срещаме с Веселка Тодорова от Видин. Тя е на 25 години и е студентка във втори курс по сценография в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", където се обучава при проф. Мира Каланова.
Преди да открие театъра като своя посока, се занимава с фотография, рисуване и музика. Днес продължава да опознава себе си чрез изкуството и да открива нови възможности за развитие. Веси не се страхува от неизвестното. Тя приема търсенето като естествена част от живота, а любопитството я подтиква да опитва нови неща и да мисли за бъдещето си отвъд познатото.
Сред мечтите ѝ е възможността да се развива и в чужбина, но най-важното за нея остава да създава с любов и да бъде свързана с театъра. В разговора ни се връщаме към годините във Видин, говорим за избора на професионален път, за смелостта да следваш интересите си и за това защо не е необходимо да имаш отговор на всеки въпрос, преди да направиш първата крачка.
"Не мога да кажа, че съм напълно сигурна дали до края на живота си ще се занимавам точно с това. И в това е красотата на процеса да опознаеш себе си. Особено когато се занимаваш с изкуство, защото то е толкова всеобхватно. Смятам, че е напълно нормално да пробваш различни неща и да откриваш нови посоки. Още докато бях ученичка във Видин, имахме много приятна артистична компания. Правехме фотосесии, обичахме да се преобличаме и да снимаме. Ходих и на уроци по китара, събирахме се, свирехме, опитвах се и да пея. Сега фотографията е по-скоро приятно хоби, но изкуството винаги е било част от живота ми. Когато за първи път прекрачих прага на НАТФИЗ и отидох да гледам учебен театър, си казах: „Вау, аз искам да уча тук и ще направя всичко възможно това да стане част от бъдещето ми.“ И ето, че стана. Сценографията, рисуването и работата с марионетки са свързани – за да създадеш магията на сцената, трябва да минеш през много проучване и рисунки. А рисуването е това, което най-много ме кара да губя представа за времето. Когато седнеш с картона или с какъвто и да е материал и започнеш да създаваш нещо, има истинска магия в това как то оживява в ръцете ти. Не ме е страх от неизвестното. По-скоро ме води любопитството и обичам да предизвиквам себе си. Мисля си и за възможността да се развивам в чужбина, да опитам нещо ново, да се запозная с различни хора и да видя друг начин на обучение. Не го приемам като строг план, а като предизвикателство, което бих искала да си поставя. Каквото и да правя в бъдеще, искам то да е с много любов, да бъде свързано с театъра и той да достига до хората. А Видин е страхотно начало. Човекът, който съм днес, до голяма степен е оформен от семейството ми, близките и роднините ми", разказва Веселка.
Понякога не е нужно да знаем какво точно ни очаква, за да продължим напред. Достатъчно е да имаме интерес, който ни увлича, и смелост да му дадем шанс. Веси Тодорова вече е направила своята крачка към света на театъра, но остава отворена и към всичко ново, което предстои да открие. А Видин е мястото, от което започва нейният път. Пожелавам ѝ да запази любопитството си и да намира все повече поводи да превръща идеите си в нещо истинско.
По публикацията работи: Соня Валериева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!