Какво показва индексът за щастие на работното място?

Българските служители са продуктивни, но се чувстват недооценени

понеделник, 9 ноември 2026, 14:39

Какво показва индексът за щастие на работното място?

СНИМКА: Радио Видин

Размер на шрифта

Българските служители се чувстват недооценени, сочи индексът за щастие и ангажираност на работно място. Знаят какво се очаква от тях, но често не получават достатъчно признание и възможности за развитие. Проучването обхваща 170 държави, като България се включва за първи път.

The Happiness Index е международна платформа,  която използва научно обоснована невронаучна методология за измерване на щастието и ангажираността на служителите. Докладът за България се основава на проучване с 29 въпроса и представя цялостна картина на организационната култура в страната. Резултатите се сравняват с глобалните показатели и разкриват ключовите фактори, които влияят върху щастието, ангажираността и благосъстоянието на служителите. В проучването у нас са обхванати над 1500 служители.

Индексът на щастието в България е 6,9 — с 5,5% под глобалната средна стойност, сочи докладът. Въпреки икономическия растеж служителите съобщават за по-ниски нива на щастие и ангажираност на работното място.

Индексът на щастието е платформа, която показва много по-широка картина от това дали един служител е просто доволен от работата си, обясни Боряна Иванова- маркетинг директор в "Плъкси" - България, компания доставчик на социални придобивки, която е извършила проучването.

"Индексът на щастието измерва едновременно и щастието, и ангажираността на служителите, защото това са две взаимосвързани измерения, но са и много различни. Ангажираността е свързана с яснотата, с развитието, с усещането за цел на служителя и неговото разбиране как личният му принос се свързва с успеха на организацията, докато щастието е по-скоро емоционалното преживяване — дали човек се чувства сигурен, оценен, признат, дали има добра връзка с колегите си и дали се чувства свободен да бъде себе си в работната среда. Комбинацията между тези два аспекта ни показва реалното състояние на организационната култура в България и във фирмената среда в нашия регион."

Българските служители се справят отлично с оперативните задачи и имат яснота какво се очаква от тях, но в същото време изпитват сериозен дефицит на признание и доверие към работодателя, сочи докладът.

"Това наистина е интересен парадокс, който самата платформа определя като парадокс на високата ефективност. Изводите от проучването показват, че българските служители са продуктивни и добре организирани, но същевременно невинаги достатъчно емоционално свързани със своята организация. Общият резултат за България е 6,9 от 10 спрямо глобалното ниво от 7,3 (около 5,5% по-нисък резултат). Силната страна у нас е оперативната страна на работата, яснотата за изискванията и способността да се осигуряват нужните ресурси за задачите. Същевременно откриваме слабости в доверието, признанието и развитието. Най-сериозно е изоставането при възможностите за личностно развитие и обучение, където сме с над 12% зад глобалните резултати. Друг интересен момент е склонността на хората да препоръчат своя работодател на близки и познати. За България този индекс е -11 спрямо +1 на глобално ниво, което показва висок дял служители, които не биха препоръчали настоящия си работодател."

Оценката за справедливост на възнагражденията и придобивките у нас също е с 12 % под  средните глобални нива.

Парите определено имат значение,  но важен извод от доклада е, че проблемът не е само финансов, обясни Боряна Иванова. На първите места по отношение на щастието излизат вдъхновението от работата, признанието и усещането за принадлежност към екипа и компанията.

"Ако възнаграждението се възприема като несправедливо, трудно се компенсира с други инициативи, но след определено ниво парите сами по себе си не изграждат лоялност на служителите, не изграждат тяхната ангажираност и мотивация. Ако им липсват развитие, признание, еднократен бонус не може да разреши проблема, за да създаде тази дългосрочна емоционална връзка и препоръка."

Проучването е диагностичен инструмент за организациите да разберат състоянието на културата си и да предприемат стъпки за подобрение, посочват от компанията, изготвила доклада. Същевременно, това е първото такова проучване у нас и амбицията  е да се проследи как се променят очакванията.

"Основното послание е ясно: имаме добра оперативна основа, но следващата голяма стъпка е преход от управление на задачи към управление на човешкото преживяване — изграждане на доверие, признание и възможности за развитие. Всички заинтересовани служители могат да се включат в актуалното издание на анкетата, резултатите от която ще излязат в началото на 2027 г., за да ни помогнат още по-задълбочено да разберем работната среда у нас."

Как да постигнем баланс между реалните възможности и амбициите? Коментира Валери Димитров, дългогодишен психолог в Агенцията по заетостта.

"Според хуманистичната психология и Маслоу, заплатата, парите, те са необходими за задоволяването на екзистенциални и други потребности от ниската част на съответната скала на потребностите, която е с пирамидална конструкция. От друга страна, успешната реализация, възможността за разгръщане на потенциалите, себедоказването на точния човек в точното време на точното място, това пък са условията за задоволяване на висшите потребности, но тук има уловка. Преминаването към следваща по-висока потребност е невъзможно, ако не е напълно задоволена предходната, т.е. така наречените ниски потребности няма как да бъдат прескочени, а точно там са парите, заплатите. Така че нещата са свързани и, разбира се, строго индивидуални. Всичко зависи от възпитанието на личността, културата, интелекта, ценностната система и образованието."

Според Валери Димитров удовлетвореността на служителя минава през умението да нивелират реалните си професионални и личностни качества със степента на очакванията и големината на амбицията и всичко това трябва да е синхронизирано с изискванията и очакванията, както на ръководството, така и на колегите.

По думите му поддържането на мотивация в среда, която е подтискаща, не е възможно. Изисква се огромна сила на характера и ясна ценностна система. Допълва, че за да сме емоционално удовлетворени от работата си, трябва правилно да сме ориентирани в необятния пазар на труда за своето място.

"А ето го и ключът: тези хора, които правят разлика между "аз обичам работата си" и "аз обичам работното си място", тези хора винаги ще са емоционално стабилни и удовлетворени."

Според видинчани, за да имаме удовлетворение от работата, от голямо значение е да харесваме това, което вършим:

"Смятам, че факторите са няколко- на първо място липсата на стрес, на второ място мотивираността от заплащането, защото в момента това е много важно и на трето място удовлетвореността от работа- да правим нещо, което ни доставя удоволствие."

 Повече по темата чуйте в звуковия файл.

 

Боряна Иванова, маркетинг директор в Плъкси България

Боряна Иванова, маркетинг директор в Плъкси България

СНИМКА: Личен архив

По публикацията работи: Анжела Каменова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!