Румен Николов: Видинското ловно дружество е едно от най-старите в страната

Ловците са първите, които искат защита на животински видове- през  1926 година по тяхна инициатива се поставят под защита благородният елен, мечката и дивата коза. Те са и в основата на мащабното залесяване през 20 век, без което много от горите нямаше да съществуват. Това съобщиха от Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" по повод официалния празник на организацията, който се отбелязва на 6 август. Член на националното сдружение е видинското ловно рибарско сдружение. То е едно от най-старите в страната, създадено 1894 година, сред първите пет от най-старите сдружения, създадени на територията на освободена България. В дружеството се обединяват ловци, обединени от ловната страст.

През 1901 година Общинският съвет на Видин дарява 80 декара на ловното дружество във Видин за изграждане на стрелбище.

"След това други дарители, двама генерали, кмет един  и един човек, който има най-големи заслуги за създаването на ловния парк, Иван Марек- има паметник негов в парка, обединяват други такива дарени земи, докато получаваме обща площ от 850 декара земя, която е собственост на Видинското ловно сдружение. Всички по-зрели хора помнят градските автобуси, когато ходеха до парка. Имаше волейболни игрища, баскетболни, малък зоопарк, ресторант, рибарници, стрелбищен комплекс, които гражданите, не само ловци, а и любителите на природата ползваха за отдих и разходка. Имаше засадени ценни дървета като ботаническа градина. Но с идването на демокрацията и криворазбраната ни свобода доведе до разрушаване на голяма част от сградите, които бяха построени. Основите са там. Сега ще правим опити за възстановяване. Ние си имаме нотариален акт, които признава строежите, тъй като основите са там и могат да бъдат възстановени в първоначалния си вид, за да може гражданите отново да посещават това хубаво място в покрайнините на града", каза Румен Николов- ръководителят по лова в дружеството.

Обединението на ловните сдружения в една организация носи много плюсове- информационно обезпечаване, методическа помощ, фирма за производство на дивеч за разселване.

"От основните задачи на ловците не е да отстрелват дивеча, а да го запазят, да го размножават и да го разселват. Разселват се полудиви патици, фазани, яребици, кеклици, токачки, диви пуйки се развъждат, елен лопатар се развъжда, благородни елени. Цялата фауна почти се произвежда в тази фирма, която е към националното и ние с генерираните средства взимаме оттам дивеч и разселваме. Ние основно разселваме яребица, фазан, заек", допълни Румен Николов.

През септември ловците ще пуснат 3200 фазана и 700 яребици. Дружинките си имат съоръжения за адаптиране на птици, в които те престояват 2 седмици и след това се пускат в дивата природа.

Ловците във видинското сдружение са 1900, в 70 дружинки. Всяка дружинка си има ръководни органи.

Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" разработи наръчник за безопасност по време на лов. Целта му е ловците периодично да си опресняват знанията, за да няма инциденти по време на лов, допълни Румен Николов- ръководител на лова във видинското ловно- рибарско сдружение.

До началото на 90-те години бройките ловци в дружинките са били по-малко. Причината- територията, определена за един ловец е била 110 хектара на ловец. След това с промените в закона тази площ е била променена на 70 хектара на ловец. Това означава, че една дружина с не по-млако 20 ловци, трябва да има минимум 1400 хектара площ. Най-голямата дружина по площ е Бойница с 6300 хектара, следва Грамада - с 5900 хектара и Раковица с 5700 хектара.

От 2 години изпитът за ловец се провежда в сградата на Регионалната дирекция по горите в Берковица:

"С камери, за да не може да се преписва", обясни Румен Николов.

Цялото интервю с Румен Николов може да чуете в звуковия файл.