Автор:
Моника Йончева
Новина
37 години след 10 ноември: Как се промени България през очите на две поколения
вторник 10 ноември 2026 16:20
вторник, 10 ноември 2026, 16:20
СНИМКА: Радио Видин
Размер на шрифта
10 ноември 1989 година. Дата, останала в историята на България като начало на края на един политически режим и начало на нов период за страната - прехода към демокрация. На този ден по време на Ноемврийския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия е приета оставката на Тодор Живков като генерален секретар на партията. Той е начело на държавата в продължение на 35 години. На негово място е избран Петър Младенов. Това решение бележи началото на политическите промени у нас. Постепенно започват да се променят общественият и икономическият живот, политическата система, свободата на словото и възможността хората да изразяват открито позициите си, но промените не настъпват за един ден. Предстоят години на трудности, несигурност, нови възможности и изпитания за българското общество. За едни 10 ноември е денят, в който се появява надеждата за по-свободен живот. За други - началото на несигурност и загуба на познатия начин на живот. А какво си спомнят хората, живели по онова време? Как са посрещнали новината за оттеглянето на Тодор Живков и как са изглеждали ежедневието и животът в България преди промените? Потърсихме отговорите от хора, които пазят лични спомени за онези години:
"Това е един безкраен преход, на който пак не му виждаме края. Тоест, вместо да изплуваме, продължаваме да затъваме. Вече сме дотук в тиня. Няма надежда, аз вече не вярвам, нали. Аз съм на толкова години и никаква надежда не виждам в това, което ни очаква, за съжаление. Вкъщи, посрещнах новината пред телевизора беше. Видяхме, нали, учудени от физиономията на на Тодор Живков и очаквахме нещо добро да се случи. За съжаление, всичко се разграби, всичко се разруши. Няма промишленост, няма къде да работят хората. Инженери трябваше да карат таксита. Защо сега няма инженери? Просто защото те ги унищожиха, като няма предприятия, къде да работят. Това мога да кажа...Помня. Не особено радостно. Ами защото виждате, 30 години по-късно какво се случва. Промени се всичко. За някои към по-добро, за други към по-лошо. В голямата си част на народа е за по-лошо. Хмм, не мисля, че сме по-свободни, защото ни отнеха правото да решаваме собствената си съдба... Ами какво да ви кажа, фиеско. Тези, които бяха от лявата страна, минаха от дясната страна. Сега още по-надясно. Да вземе да не се заблуждаваме. Още по-лош. Ами тогава имаше спокойствие, имаше работа."
Изминали са 37 години от онзи ноемврийски ден. За по-младото поколение обаче 1989 година е време, което познава предимно от разказите на родители и баби и дядовци, от учебниците и историческите документи. Те не помнят социализма, не са преживели самите промени и не могат да сравнят двата периода от личен опит. Какво знаят младите за 10 ноември? Как си представят живота преди 1989 година и как оценяват промените, настъпили след това? Попитахме и тях:
"Не помня какво е станало тогава. Да знам кой е Тодор Живков. Разказвали са ни, че са живеели по-добре, всичко е било по-евтино и е имало много работа за всеки. Сега се справяме по-трудно, тогава е имало работа и всичко е било по-евтино и голямо спокойствие е имало, не като сега. Аз съм била родена, но съм била на 2, не помня нищо от тогава. Да сега сме по-свободни, имаме право на повече неща, но сега е много по-труди да оцеляваме като цяло. "
Две поколения, два различни погледа към една и съща историческа дата. За едните тя е част от личната памет, свързана с преживявания, емоции и спомени. За другите е урок по история, който трябва да им помогне да разберат настоящето. Днес, 37 години по-късно, оценките за периода преди и след 10 ноември продължават да бъдат различни. Но едно е безспорно - тази дата променя посоката на развитие на България и остава едно от най-значимите събития в най-новата ни история.
Повече може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Моника Йончева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!