Бюджет 2027 - неясноти и изненади

Обявяването на параметрите на Бюджет 2027 постави началото на поредния обществен и икономически дебат. Представената бюджетна рамка предизвика множество коментари и въпроси, свързани както с приходната и разходната политика на държавата, така и с отражението на заложените мерки върху бизнеса и гражданите. На пръв поглед част от предвидените промени изглеждат като стъпка към повишаване на доходите и подобряване на жизнения стандарт. По-внимателният прочит на числата, обаче разкрива редица неясноти и поставя под съмнение доколко тези намерения ще доведат до реален положителен ефект. Особено показателни са параметрите, свързани с минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, съответно 660 евро и 2400 евро. Правителството залага прогнозна инфлация от 5,7% и увеличение на минималната работна заплата с 6,4%. Това означава, че при реализиране на прогнозите, реалният ръст на доходите би бил изключително ограничен - около 0,7%. Следователно номиналното увеличение на възнагражденията невинаги означава съществено подобрение на покупателната способност. Към това трябва да се добави и влиянието на данъчно-осигурителната тежест, както и продължаващото поскъпване на основните стоки и услуги. Така възниква един от най-важните въпроси - ще разполага ли обикновеният работещ човек с повече средства в реално изражение през 2027 г., или увеличението ще бъде до голяма степен погълнато от инфлацията и задължителните удръжки? Не по-малко внимание заслужават промените в осигурителните прагове и отражението им върху работодателите и служителите. От значение е и дали заложените приходи ще бъдат достатъчни за финансиране на нарастващите публични разходи, без да се създава допълнителен натиск върху икономиката. Важен остава въпросът доколко бюджетните прогнози са реалистични и какви рискове крият при евентуално отклонение от очакваното икономическо развитие. Неяснотите около отделни параметри и възможните последици от тях показват, че оценката на бюджета не може да се основава единствено на обявените номинални стойности. Необходимо е да се проследи как те ще се отразят върху реалните доходи, потреблението, инвестициите и конкурентоспособността на бизнеса. В този смисъл Бюджет 2027 е не просто финансов план, а важен инструмент за определяне на икономическите перспективи пред страната. Истинският тест за неговата ефективност ще бъде дали ще осигури финансова устойчивост и предвидимост, без да прехвърля прекомерна тежест върху работещите и бизнеса. Именно затова анализът на обявените параметри, спорните решения и потенциалните изненади е от съществено значение за разбирането на реалните последици от бюджета през 2027 година.

Правителството на Румен Радев има визия за стабилен четиригодишен мандат и затова още тази година отваряме кутията с тиктакащия механизъм, за да обезвредим всичките бомби и да спрем финансовия разгул и да се осигури предвидимост във фиска. Това заяви за БНР депутатът от "Прогресивна България" Стефан Белчев, председател на Икономическата комисия в Народното събрание.

"Нашата основна макроикономическа цел е финансовото лечение и овладяване на този дефицит до 3.5% от БВП по национална рамка. Колкото до това къде бе представен бюджета - това е един безпрецедентен акт на прозрачност, тъй като нашето правителство най-важният финансов закон на държавата да бъде предложен на един сериозен и експертен преглед пред преподаватели, доценти, работодатели и синдикати, за да избягаме от политическите лозунги. Проектът, така или иначе ще влезе в народното събрание, където финалната дума по закон имат депутатите."

Дали при 660 евро минимална заплата и 2400 евро максимален осигурителен доход обикновеният работещ българин реално ще стане по-богат през 2027 г., или увеличението ще бъде изядено от данъци, осигуровки и инфлация. Потърсихме за коментар Адриан Николов, старши икономист от ИПИ.

"Доста умерен е бюджета и не особено смел - това е в едно изречение начинът, по който можем да го определим. Чухме и доста по-крайни описания от опозицията, които според мен бяха малко пресилени. Самите опити на правителството да ни представи бюджета като нормален също не са много състоятелни, защото те се отказват да правят фискална политика. Казват ни, че ще консолидират до критерия от Маастрихт недобалансиран бюджет, чако до 2029 година, особено през 2028 година и е учудващо, че ще стоим на дефицит от 3.1% от БВП. Абсолютно минимално усилие би трябвало за да прехвърлим над така очаквания и желан критерий, но въпреки това ще го направим чак през 2029 година по някакви причини ... Струва си тук да маркираме така предложеният данък върху свръхпечалбите, защото от една страна той очевидно таргетира най-успешния и най-добре работещ български бизнес, а именно телекомите, банките, търговските вериги, застрахователите, но от друга страна на него виси до голяма степен изпълнението на бюджета."

Важен въпрос е и покупателната ни способност. Правителството посочва инфлация от 5,7% и увеличение на минималната заплата от 6,4%. Това означава сравнително малък реален ръст, ако инфлацията се задържи около посоченото равнище. Ще може ли да бъде намален бюджетния дефицит под 3.5% с новия бюджет за догодина?

"Едва ли, не. Това, което ни е зададено като 4.2% бюджетен дефицит най-вероятно ще е горе-долу около реалното изпълнение, но е много рано, защото от една страна по-висока инфлация може да даде допълнителен тласък на приходите, както видяхме през 2022 година, но пък от друга страна по-високи разходи са възможни редица други линии. Имам сериозни съмнения, че правителството ще излезе много извън заложените си планове." - коментира още Адриан Николов от ИПИ.

Както стана ясно от изнесените параметри, в новия бюджет има три основни тенденции - увеличават се доходите сравнително умерено, търсят се допълнителни приходи от бизнеса и осигуровките, ограничават се автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в публичния сектор и се оптимизират разходи. Бюджетният план и заложените мерки не бива да се бъркат с окончателно приетия държавен бюджет. Те подлежат на парламентарно обсъждане и промени.

Радио Видин попита видинчани доволни ли са от предложената бюджетна рамка на страната за 2027 година.

"Като икономист ще кажа, че това положение е заварено - и те са прави, и другите са прави. Те ни лъжат - и онези, и тези ни лъжат ... Трудно ми е да преценя, но смятам, че не се справят. Дадоха големи обещания, но нищо от това засега не е осъществено. То и предишните имаха заварени положения, на чак толкова не се оплакваха. Би трябвало да има корекция, защото все пак нали Народното събрание е затова - да казва кое е нужно за народа ... Не, не се справят. Аз съм пенсионер. Не може с 340 евро пенсия да се живее, колко му трябват месечно на един човек, за да живее нормално? ... Един икономист каза, че от десет години е подобен бюджетът и че нищо ново няма. По този стереотип се прави бюджет и до днес. До момента не се справят, но имат мнозинство, кадърни са и мисля, че ще успеят."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.