Нашата тема

Интервю

Другарите обърнаха политическата власт на икономическа

Тома Ушев: Правилно е да се говори за декомунизация, не за Преход

Съществува страх от истинското дясно

Интервю с Тома Ушев

четвъртък, 12 ноември 2026, 10:00

Тома Ушев: Правилно е да се говори за декомунизация, не за Преход

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

Точно преди 37 години години вятърът на промяната достигна и до България. Започна политическият преход - процес на огромна политическа промяна, която да бележи край на еднопартийното управление, а с това да се премине към демокрация и пазарна икономика. Есента на 1989та година протича под знака на разрастващите се митинги и протести, настояващи за демократизация, свобода на словото, прекратяване на репресиите и политически плурализъм.

Четири декади по-късно все още остава въпросът, изградихме ли наистина демокрация? Каква е равносметката на изминалите почти четиресет години? Какво постигна и какво не успя да стори държавата за този период? Наднича ли зад процесите в обществения живот влиянието на Държавна сигурност?

Демокрацията дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев.

Радио ВИДИН: Въпреки че са минали почти 40 години, все още може да се чуе редовно въпросът, свършил ли е наистина Преходът? От това не следва ли, че има нещо фундаментално грешно през последните четири декади? 

"Въпросът дали Преходът е свършил крие в себе си една много грешна предпоставка, която отдавам на психологията, която се е развила у обикновения човек през социалистическия режим. По онова време са планували комунизмът да бъде построен около 2000ната година. Това очакване се е прехвърлило впоследствие и върху демокрацията. Истината е, че Преходът никога не може да бъде построен, защото той не е нещо, което да бъде дефинирано с ясни и конкретни термини, поне по този начин, по който са очаквали идването на комунизма. Онова, което трябва да бъде тема на обществото, е дали декомунизацията е била извършена успешно... ако тя е извършена успешно, ние не говорим за преход, а за създаване на пазарна икономика, която, както знаем от икономистите, е спонтанен ред. Съответно този ред е малко или много безценен, защото той няма за цел да има определен тип общество, а да има свободни отношения между хората. В този ред на мисли - онова, което трябва да ни интересува днес, е доколко има свободни и пазарни отношения в обществото ни...".

Радио ВИДИН: Но не можете да отречете, че ние сме единствената югоизточна европейска държава, чиито Преход се извършва от хора, които са представени като демократи, но всички са с минало в структурите на Партията. Тоест това са пребоядисани, но не автентични хора.

"При всяко положение това е така. Може би причината за това е, че при нас Комунистическата партия не даде властта, но в същото време и българският народ като че ли не беше силно мотивиран да вземе тази власт. Тя си остана в средите на БКП по стечение на обстоятелствата. Ако трябва да припомним, нали, в съседна Румъния населението разстреля своя диктатор. При нас по-скоро обществото се радва, когато антикомунисти управляват, а не когато комунистите са на власт".

Радио ВИДИН: Къде са разликите между нас и другите народи, които успешно се освобождават от този социализъм? Нещо в нашето ДНК доста ни различава. 

"Ние сме едно общество, в което има доста разпространено състояние на заучена безпомощност. Този отказ от това да поемем отговорност за нашия живот и да потърсим щастието и собствената реализация с личните си сили и средства в голяма степен определят както носталгията към бившия режим, така и фактът, че той не е съвсем доразграден".

Радио ВИДИН: Говорейки за тази носталгия, можем да посочим нещо, което прави впечатление. Виждам все повече млади хора - по-млади от мен и от Вас, които изпитват носталгия по времена, по които дори не са били родени. Характерно е младите хора да бъдат леви, но не е задължително да бъдат комунисти.

"Онова, което наблюдаваме в нашето общество, е че тази заучена безпомощност се предава поколенчески. Негативната нагласа към света, която родителите в голяма част предават на децата си, няма как да не роди желание за тоталитаризъм. От друга страна, тя е и реакция на невъзможността на младите хора да получат своето достойно професионално и житейско развитие в условията, в които живеем в последните години".

Радио ВИДИН: Да погледнем и положително, в крайна сметка - повторението е майка на знанието. Често се замитат под килима, ако мога така да се изразя, постиженията на последните 40 години. Макар да не са достатъчно, те хич не са малко. България тръгна по съвсем нов път, поне външнополитически.

"Ако трябва да погледнем един чисто обективен материален критерий, какъвто е българският паспорт, то преди 40 години не е могло да се пътува почти никъде по света. В момента е в топ 10 на най-желаните паспорти, които ти дават свобода да посетиш която искаш държава на света. Така че със сигурност прогресът за последните 40 години може да бъде измерен по обективен път. Проблемът обаче, който е основен в обществото ни, е демографският такъв. Той спъва както икономиката, създава проносталгични настроения в голяма част от хората, така и неизвършената декомунизация, която остави много от функционерите на бившия режим по един или друг начин на власт".

Радио ВИДИН: Именно липсата на лустрация е болезнената тема. Но пък в последните десет години това сякаш спря да вълнува когото и да е.

"Тя най-малкото спря да бъде разбирана като проблем. Мнозинството от хората бяха завлечени във вихъра на битовизмите и на своите непосредствени проблеми, а в последната петилетка - COVID пандемията като че ли измени целия наратив в обществото, но не само в България, а по цял свят".

Радио ВИДИН: Дали обаче е късно 37 години по-късно лустрация да се осъществи?

"Аз самият се чудих дали въобще е актуална темата. Но новата власт, която в едно от първите си действия пожела да закрие Комисията по досиетата... това показва, че темата е актуална. Щом е актуална, тя е и от значение, има своя смисъл да бъде дискутирана и да бъде работено по нея".

Радио ВИДИН: Да, ние виждаме на висши позиции хора, които имат агентурно минало. 2026 година е хубаво да припомняме, че Българската църква е такава институция.

"Несъмнено. За съжаление, проблемът се разпрострира далеч отвъд родната ни църква. Простира се в изпълнителната власт, разпрострира се дори в икономиката на страната, голяма част от която е водена именно от такива хора. Икономическата власт все пак е власт, както добре Карл Маркс е научил другарите от бившия режим".

Радио ВИДИН: От Вашите тези разбирам, че Вие на формацията Прогресивна България не гледате съвсем прогресивно.

"Ние трябва да разберем какво те имат предвид под прогресивност. Това, на което ставаме свидетели, е че имат доста разнопосочни ходове. Искаха да намаляват майчинството, това беше едно от първите неща, което се опитаха да направят. Това не е точно прогресивен ход. От друга страна, в момента се опитват да одържавят този или онзи сегмент от частната икономика, като например - втория пенсионен стълб. Това пък е по-скоро болшевишко. Мисля, че тази партия все още търси своята идентичност, но все по-често я намира в примери, които можем да видим във Великата октомврийска революция".

Радио ВИДИН: По принцип в България колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите.

"Нещата повече си остават същите най-вече защото едни и същи играчи играят играта. Когато имаме стари муцуни в нови формации, просто няма как да не прибегнат до старите си номера, които са до болка познати".

Радио ВИДИН: Може би подцененото за последните четиресет години е ролята на СДС. Твърде бързо светлината на формацията изгасва. Да си спомним 89та, тогавашната есен, огромните митинги, настроението, копнежите, младите хора. Съюзът твърде бързо завършва пиковите си дни като че ли. Твърде много се провалят разклоненията на СДС. Дясното в България е големият длъжник на обществото.

"СДС е организация химера. Организация, която събира в себе си много различни хора, както и много различни по-малки организации. Цялото това многообразие не може да генерира единен политически интерес, не може да формира единна идеология. Това е причината СДС да се разпадне. Истинско дясно у нас, както много добре знаят повечето от слушателите, няма. Не защото истинското дясно е нещо прекомерно трудно да бъде създадено, а защото голяма част от властимащите нямат интерес от реформи, които да бъдат пропазарни, които да бъдат в полза на истинския български патриотизъм и национализъм... които да подкрепят българското семейство. Случат ли се тези неща, ще се появи една прослойка от хора, които ще бъдат независими от рекетите на властта, те ще поведат страната по нов път. Това няма да се хареса на функционерите на бившата партия, на функционерите от бившите служби".

Радио ВИДИН: Из цял свят протичат големи процеси. Има ли някъде наистина дясно?

"Аржентина ми идва на ум. Въпреки всички чудатости на новата власт там, тя успя да се справи с десетилетната хиперинфлация. Това показва, че все пак има островчета, които да следват различен път. В крайна сметка това да следваш своя уникален път е малко или много гаранцията да бъдеш успешен. Независимо че Западният свят в момента силно се варваризира, той рано или късно ще си спомни за своите корени, за нещата, които са го направили успешен".

Радио ВИДИН: Изпреварвате един мой въпрос. В нашето общество има един такъв гласовит сегмент, което обаче е прекрасно, защото трябва многообразие, но той твърди, че форматът на демокрацията е напълно изчерпан. Наистина ли е така? Наистина ли демокрацията няма повече какво да даде?

"Във всяка една икономическа или обществена криза се намират хора, които да заявят безцеремонно, че ако им се даде цялата власт, то ситуацията ще се поправи. Това, което сме или не сме научили от историята... нека да погледнем към бившия социалистически режим у нас. Не че той е нямал проблеми, но просто не са съобщавали на широките маси за реалното положение на нещата. У хората е имало едно спокойствие. Смея да твърдя, че демократичният модел не е изчерпан. Напротив, той е единственият модел, който може да осигури както безкръвно предаване на власт, така и някаква сигурност в обществото. Така както обществото на Запад гласуват по един или друг начин, те се поучават от своите грешки и на следващите избори, ако бъдат проведени честно, успяват да обърнат посоката в онази, която считат, че ще бъде правилно. По-скоро радикалната демокрация е онова, което може да осигури на обществата просперитет, а приказките за изчерпването на демокрацията обслужват единствено хора, които искат да се облагодетелстват за сметка на една хипотетична диктатура".

Радио ВИДИН: Има два големи парадокса при нас. 37 години исторически погледнато са твърде малък период, за да можем убедено да кажем, че демокрацията не работи. Сама по себе си тя не е проблемна. Проблемни са изпълнителите в България.

"37 години пък не са и малко, защото предходният режим продължава 45. Демокрацията вече си го гони като продължителност. Въпросът е, как ние дефинираме демокрацията, че работи или не работи? Ако ние очакваме от настоящия режим да раздава кюфтенца и кебапченца на всеки ъгъл, а бозата да бъде пет стотинки, то ние имаме едни нереалистична очаквания към демокрацията. Онова, което ни се обещава и гарантира при една демократична власт, е честен съд, да бъдем свободни и никой да не налага волята си над нашата, и че ако успеем да се сработим като общество, ще имаме икономически просперитет рано или късно. Мечтите на мързеливците няма кой да ги удоволетвори в подобен режим. Може би една част от населението продължава по тази причина да си мечтае за изгубеното минало, което никога няма да се върне".

Радио ВИДИН: Вторият парадокс е, че неправилно онзи период се нарича атеистичен. Той е комунистически. Управляващата партия е комунистическа. Сега виждаме камара от онези стожери на тогавашния режим днес да бъдат гръбнак на медийното и общественото представяне на българската църква. Как леви хора станаха най-големите християни и вярващи?

"Терминът атеистичен режим е едно от произведенията на Путинската пропаганда. Зад него се крие така и негласно обвинение към настоящата система. С термина атеистичен режим казват, че "онзи режим е бил безбожен, но и сегашният либерален режим е безбожен, затова да си спретнем автокрация, която да си представим, че е благословена от Бога монархия". По този начин функционерите на Путинския режим в Русия утвърдиха властта на диктатора. Същото искат да направят някои лица у нас. Затова ползват този термин".

Радио ВИДИН: Остава ли правилна европейската посока на България? Уточнявам, че това не означава сляпо козируване, следване на заповеди... пътят на България европейски ли е?

"Аз друг път не виждам за нас, освен този. Ако една малка криза, едно малко предизвикателство пред Западната система, биха ни отказали изцяло от европейския път, то ние не търсим идеи, не търсим достойнство, а чисто и просто търсим кой да ни подкупи. Въпреки всичко, Европа не просто си остава най-доброто място за живот на света, но и остава мястото, което е нашият най-голям външноикономически партньор. Това на практика означава, че една деевропейзация на България ще донесе само и единствено глад, още по-голямо задълбочаване на икономическата криза, в която се намираме".

Радио ВИДИН: Европа е малко като Марк Твен. Правя препратка към емблематичната му мисъл със слуховете за неговата смърт, които са силно преувеличени. Не трябва да забравяме, че в историята често има периоди на застой. Все пак смятам, че Европа е твърде мащабна и значима, за да изпълни мечтите на хората, искащи да я видят окончателно приключена.

"Силата на Европа и на европейския политически модел е, че той като феникс винаги успява да възкръсне от собствената си пепел. И настоящата ситуация, при която нещата не вървят, казано просто, със сигурност няма да продължи дълго. Със сигурност не е нещо, което трябва да отказва българите от европейската мечта".



 




По публикацията работи: Георги Жиков

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!