Да си обичаш родното място: Уроци по достойнство и труд от Тодор Димов

четвъртък, 12 ноември 2026, 14:00

Да си обичаш родното място: Уроци по достойнство и труд от Тодор Димов

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

В рубриката ни "Думата имат старейшините“ ви срещаме с един изключително богат на житейски опит и интересни истории събеседник - Тодор Димов. Роден е през февруари 1946г. в село Замфирово, наричано по онова време село Гушанци. Завършва основното си образование до седми клас в родното си място, след това продължава в техникума по механизация и електрификация на селското стопанство в гр. Бяла Слатина (петгодишен курс). След завършването на техникума, първата ми трудова дейност е комбайнер.


"Жънал съм с комбайн. След това отивам в казармата - една година в механизация пак по професията – механизатор съм работил...След отслужването на военната служба се върнах на село и се хванах на работа в ТКЗС, първоначално като плановик. Това е този, който прави плановете на стопанската организация ТКЗС. Плановик е "икономист", защото след това стана главен икономист. И по това време, докато работех като плановик-икономист, бях приет в Селскостопанска академия "Георги Димитров" в София, кандидатствах по специалността "Аграрна икономика" -това, което работех. Там учех до трети курс и след това в академията бяха разформировани нашите професии и ги прехвърлиха – зоотехниците в Стара Загора, агрономите в Пловдив, а нас ни прехвърлиха към Висшия икономически институт "Карл Маркс“, където се дипломирах. А след това образование – следдипломна квалификация за председател на ТКЗС в Пушкаров бях. Това съм учил все задочно. Иначе от ТКЗС-то за три години работих в АПК Берковица, когато стана образуването на АПК-тата. Там работих като главен специалист по труда и след това оттам ме върнаха и ме избраха хората от селото за председател на ТКЗС и като председател на ТКЗС съм работил 12 години. След ТКЗС-то като почнаха - малко имах премеждие, едно заболяване, напуснах малко преди 10 ноември. Тогава работих малко в "Птиком“ Монтана. Бях главен икономист на предприятието и началник пласмент. Това е едно предприятие за птици, което със завършен цикъл отглежда малки пилета, птици, имаше си собствен фуражен завод, птицекланица."

След промените и настъпването на демокрацията, при първите избори за кметове на населени места, Тодор Димов е избран за кмет на село Замфирово:

"Първата година по селата назначаваха временни кметове с назначения, не по избори. Беше преди мене една жена и след като изкара тя една година, при първите избори за кметове на населените места, се кандидатствах за кмет и бях избран за кмет четири години. След това имах проблеми, здравословни, и се натоварих, че не можах да помогна на хората. Тия години бяха много тежки. Тогава стана разтурването на ТКЗС. Аз трудно го преживях, понеже бях много отдал от работата си, от живота за укрепване на ТКЗС и създаването му. Малко боледувах, оставах без работа, след това един мандат прескочих и след това пак кандидатствах, за това и бях избран наново за кмет, и тъй като съм работил все с хората, хората тука ме уважаваха, така, чувствах се с авторитет в селото. След това вече се пенсионирах и през цялото време обаче съм си живял тука в селото..."

На 31 октомври в селото е представена неговата книга, озаглавена "От извора за жадните“. Книгата съдържа пет легенди за село Замфирово, както и лични житейски истории и спомени. Издаването ѝ е напълно финансирано със средства, събрани за читалището, като всички приходи от тиража остават в помощ на читалищното дело.

По публикацията работи: Теодора Йорданова-Спасова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!