Надежда Гъжева: За Видин от любов и с любов

петък, 13 ноември 2026, 10:26

Надежда Гъжева: За Видин от любов и с любов

СНИМКА: Радио Видин

Размер на шрифта

Когато говорим за Видин, думите никога не са просто средства за комуникация - те са мост между поколенията, носталгия по отминали дни и дълбока, неподвластна на времето обич. В поредното издание на рубриката „На раздумка с Яна Маринова“, водещата ни отвежда на едно емоционално пътешествие в сърцето на Северозапада. Специален гост е Надежда Гъжева - потомствена видинчанка, чиито корени и съдба са дълбоко преплетени с древната история на дунавския град.

"...За Видин не можем да говорим без вълнение, нито аз, нито който и да е кореняк видинлия пък и дошъл, и живял във Видин като теб. Аз съм от поколението, родено около емблематичната 1944 година и в генетичната ни памет, на нас, нашето поколение, още се мержелеят калдъръмените сокаци, чимширените дворове с много цветя, дървета и задължителният кладенец в центъра му, евреите с гюмовете боза, уличните файтони. Идват ми на ума и барабанджиите оповестители на наредбите на общината, след които тичахме вкупом ние, децата. А нима можем да забравим и безкрайните махленски игри - Дана, Криеница, Апаши и стражари, Народна топка, футбол, които наистина завършваха с ожулени колена, пък и някои ритник така от оня на оня, а после завършваща с прегръдка и пак с приятелство."

Надежда Гъжева продължава пътешествието назад във времето, като разказва за своето семейство. "Ние с брат ми, Веселин сме отгледани от една невероятна баба Жени – румънка, с баща българин от Видин. Тя често идвала в града на гости при леля си и дядо ми Димитър, достолепен ерген и тогавашен заместник-кмет на Видин, я харесал и поискал от родителите ѝ за съпруга. За съжаление, той сравнително млад починал от инфаркт, и тя, едва 35-годишна, останала вдовица в чужда държава, далеч от родители, с четири деца – три момчета и една дъщеря, майка ми. Та тази наша баба Жени умееше всичко: и да готви вкусно, и да шие на машина, и да плете красиви дантели, и разказваше на нас с брат ми увлекателни приказки и други интересни истории от нейното детство. И най-вече, тя успяваше по един разумен начин да се справя и с такива палави и вироглави деца, каквито бяхме двамата с брат ми, като в същото време ни учеше на ред, дисциплина и трудолюбие..."

Интервюто на Яна Маринова с Надежда Гъжева поставя важен акцент върху съхраняването на местната идентичност, почитта към паметта на предците и вярата, че с общи усилия и любов към родното място може да се изгради по-добро бъдеще.

"Не можем да станем народ. Сега напоследък много се работи за разпокъсването на хората, за противопоставянето. Не, миналото ни прави човеци. Миналото е една спойка и един извор, бих казала, и вдъхновение. Трябва да познаваш историята си. Да. Не трябва да забравяме и подвига на всички онези герои, дали живота си за защита на града. Тук паметникът, който е, в центъра от чужди набези и в борбата срещу фашизма. В града има много паметници, пред които ние, видинчани, периодично почитаме паметта на загиналите и трябва да продължаваме да ги почитаме..."


Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Теодора Йорданова-Спасова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!