Елка Божова: Толерантността означава уважение, не просто търпимост към различния

понеделник, 16 ноември 2026, 10:00

Елка Божова, председател на КЗД

Елка Божова, председател на КЗД

СНИМКА: КЗД

Размер на шрифта

Толерантността е една от основите на съвременното демократично общество, но нейното значение се разкрива най-вече в отношението ни към хората, които са различни от нас. Въпреки принципите на равнопоставеност и уважение, предразсъдъците, стереотипите и дискриминацията продължават да бъдат част от обществените отношения. По повод 16 ноември - Международния ден на толерантността, разговаряме с председателя на Комисията за защита от дискриминация Елка Божова за най-честите прояви на нетолерантност, тенденциите в практиката на институцията и необходимостта от по-голяма обществена чувствителност към различията.

"Какво означава да бъдем толерантни днес? Това означава нещо по-дълбоко от простото търпене на някой, който е различен. В света на толерантността се изисква уважение, зачитане на хората със своите различия. Да уважаваме ближния, да уважаваме хората около нас, независимо носител на кой признак са – било то етнос, религия, увреждане, независимо от политическите възгледи, които има всеки един от нас... Ако трябва да определим най-честите прояви на дискриминация, те са в областта на упражняване правото на труд... При всичките години от създаването на Комисията до днес производствата именно в сферата на труда и заетостта твърдо държат над 60% от общия обем на жалбите... През 2024 година има образувани 179 производства пред Комисията. 2025 година, тоест годината, в която встъпвам в мандат заедно с колегите членове на Комисията, производствата в края на годината са 508. Към момента, 2026 година, те са над 780..."

Елка Божова коментира, че социалните мрежи са основна трибуна на враждебното слово и тормоз:

"Гражданите масово ни сезират за системни обиди, унизителни колажи, заплахи, тормоз в интернет пространството. Интернет отдавна не е пространство без закони и Комисията вече налага сериозни глоби във връзка с онлайн тормоза. Увеличават се и сигналите на хора с увреждания, майки с колички срещу държавни, общински или частни обекти, които нямат изградени достъпна архитектурна среда или асансьори... Можем да отбележим, че българинът не се притеснява толкова да подава официално оплакване... В Конституцията на Република България ясно е разписано, че имаме свобода на словото. Да, обаче тогава, когато влизаш и накърняваш достойнството на другия, то тогава вече преминаваш онази червена линия, която води до слово, било то враждебно, или както се нарича – слово на омраза, и ти нарушаваш достойнството на дадено лице или група лица. Но нека да насочим вниманието тук, че КЗД не е цензор на грубия език. Всеки има право на лош вкус или остър изказ. Ние се намесваме тогава, когато има публично унижение или подбуждане към дискриминация..."

Въпреки съществуващите законови механизми за защита от дискриминация, изграждането на общество, основано на уважение и приемане на различията, изисква и последователни усилия в семейната и обществената среда. За ролята на възпитанието, превенцията и работата с хората като път към по-толерантно общество, разказва Елка Божова.

"Много неща са необходими, но да започнем с желанието толерантността да се превърне в поведение, тук трябва да започнем от семейната среда, защото това е началото на развитието на дадено човешко същество... Ние като институция сме ангажирани с това, когато има пред нас жалба или сигнал, да обърнем сериозно внимание на казуса, който е представен на нашето внимание и тогава да постановим решение дали същото представлява нарушение на Закона за защита от дискриминация. Превантивната дейност, работата с деца, работата с хората в обществото е изключително важна... Ние трябва да познаваме различията на хората, а когато познаваш нещо, разбираш, че в същото време не е страшно и всеки е различен, може да го възприемем като част от обществото..."

Толерантността се възпитава още от най-ранна детска възраст, а семейството и личният пример на родителите имат важна роля за изграждането ѝ. Децата често възприемат отношението на възрастните към хората около тях и го превръщат в свой модел на поведение. За това как се формира толерантността, откъде идват предразсъдъците и как можем да научим децата си да приемат различията разговаряме с психолога Дарина Герганова.

Дарина Герганова

Дарина Герганова

СНИМКА: Личен архив

"Според мен наистина толерантността започва да се изгражда още в най-ранна детска възраст... Децата много внимателно наблюдават възрастните. Те чуват, виждат как ние разговаряме с останалите и когато срещнем нещо различно, как се отнасяме към хората, които са различни от нас. И затова наистина често казвам, че не е достатъчно просто да седнем и да говорим с децата какво е добро и какво е лошо, а трябва ние като родители да им показваме чрез нашето поведение, защото децата наистина копират много от нас... Толерантността според мен се възпитава наистина всеки ден чрез малките жестове, думите, отношението към околните, към животно ли ще е, към човек ли ще е, как ние наистина се държим и как ние възрастните приемаме тези хора. В психологията много често говорим за разделение на хората на „ние“, така да се каже, и на „те“. Често приемаме по-лесно тези, които са част от нашата група, с наши разбирания. Към различните подхождаме малко с недоверие и понякога зад едно агресивно поведение стоят и наистина лична несигурност, а може да е дори ниска самооценка или желание човек да се почувства по-силен за сметка на другия..."

Понякога едно неприятно преживяване може да създаде погрешна представа за цяла група хора. Важно е обаче да не обобщаваме и да не съдим всички по поведението на един човек, подчертава психологът Дарина Герганова:

"Това, че един човек се държи по определен начин, не означава, че всички хора ще се държат така. И отново, тук се връщаме към възпитанието, защото наистина децата трябва да се научат да задават въпроси, да търсят обяснение, а ние, възрастните, трябва да се научим на търпение и да можем да им обясним всичко, което те ни попитат... Не е необходимо наистина всички да се харесваме и всички да се обичаме, защото не всички сме еднакви, но е необходимо да се приемаме. Защото когато започнем да обиждаме, да унижаваме или да налагаме собствените си убеждения, вече не говорим за едно обикновено несъгласие, а за нетърпимост, в някои случаи даже може и да е агресия...  Много е важно да се научим да водим разговор, без непременно да търсим победител. Можем да имаме различни мнения и въпреки това да се отнасяме с уважение един към друг..."

Толерантността се проявява най-вече в ежедневното ни общуване и отношението към хората около нас. Но как изглежда това на практика и доколко приемаме различията в обществото? Потърсихме мнението на видинчани, за да разберем смятат ли българите за толерантни:

"Повечето не са... Аз съм толерантен... Мисля, че в днешните времена, да... Толерантен съм, стига да не ми навлизат в личното пространство и да не ми налагат техните мнения... Има лошо държание към различните от нас..."

Чуйте повече в звуковия файл.

По публикацията работи: Елизабет Христова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!