Предавания

Репортаж

Скулпторът Димитър Хубанов – Бари през очите на един негов ученик

понеделник, 16 ноември 2026, 16:15

Димитър Хубанов-Бари като преподавател в Техникума по каменообработване в село Кунино, Врачанско, 1977 г.

Димитър Хубанов-Бари като преподавател в Техникума по каменообработване в село Кунино, Врачанско, 1977 г.

СНИМКА: Общински вестник "Мездра XXI век"

Размер на шрифта

Не всички учители остават в паметта на учениците си само с наученото в класната стая. Някои остават с отношението си, с начина, по който общуват, и с приятелството, което продължава дълго след последния учебен час. Такъв човек е скулпторът и преподавател Димитър Хубанов, когото поколения негови ученици познават с името Бари.

Роден е на 23 декември 1947 година в Стражица. Завършва Техникума по каменообработване в Кунино, а след това и Художествената академия в София със специалност "Декоративно-монументална скулптура". Още в началото на творческия си път получава признание за работата си. През 1975 година участва в международен пленер във френския град Тулуза, където негова скулптурна творба е отличена с награда. След завръщането си в България преподава рисуване, моделиране и каменоделство в училището в Кунино. През петте години там успява да увлече по изкуството редица млади хора, част от които продължават образованието си в Художествената академия.

В началото на 80-те години Димитър Хубанов се установява в Мездра и продължава да работи като скулптор. Създава монументални произведения, декоративни пана и пластики. Сред тях са барелефът на цар Борис III на железопътната гара в Мездра и декоративното пано пред административната сграда на някогашното предприятие за обработка на скални материали в града. Но животът му поема в трудна посока. След прекаран инсулт през 1989 година здравето му се влошава, а материалните затруднения стават част от ежедневието му. Човекът, посветил живота си на изкуството, прекарва последните си години в тежки условия и самота. Умира на 4 юли 2017 година. За него обаче продължават да говорят хората, които са го познавали. Сред тях е Тихомир Стоянов, негов ученик в каменоделското училище в Кунино през 70-те години. Той си спомня за преподавател, който не държал да стои на дистанция от учениците си, а намирал индивидуален подход към всеки. Общуването с него било по-скоро разговор, отколкото традиционен урок. А приятелството им продължило и извън ателието - включително на училищното игрище, където се родил и прякорът Бари.

"Той като учител... Още от първите дни не го възприемахме като такъв, защото той беше сред нас не толкова като учител, а по-скоро като приятел. И така започна всичко. В часовете по моделиране той имаше индивидуален подход към всеки от нас, защото глината е нещо пространствено и изисква индивидуално отношение. Той не просто ни преподаваше уроците, а ни показваше, работеше с нас и общуваше с нас не под формата на традиционен урок, а по-скоро като в разговор. Затова го възприемахме и като приятел, макар че, разбира се, той беше и наш учител. По-късно започнахме да прекарваме много време заедно. Като ученици правехме и не толкова добри неща, но не знам... Такива бяха годините. Пушехме, пиехме. Казвам го просто като факт, не като нещо необичайно – така беше... Защото с един учител по онова време не можеше да се държиш така – свободно, непринудено, да разговаряш спокойно за най-различни неща. Това го отличаваше от останалите. Затова не само за мен той беше сродна душа. Той беше любимец на всички ни, защото се отличаваше много от другите учители, които също безкрайно уважавам... Тогава освен футбол и волейбол имаше и една площадка, на която постоянно играехме. Не само в часовете, но и през почивните дни – събота и неделя. Той винаги беше там. Живееше наблизо, на квартира, и веднага се включваше в игрите. Имаше и известна прилика с Бари Хъсълхоф – футболист, който беше нашумял по онова време. Освен това самият той беше много жизнен – нисичък, дребен, брадясал. И някой веднъж възкликна: „Бари, Бари!“. Така му остана и прякорът. Не всички знаят откъде идва това име, защото след нашето поколение вече нямаше кой да разказва тази история. Но той си остана Бари. Това е един от спомените ми за него, защото той е човек, който не бива да бъде забравен", разказва неговият ученик Тихомир. 

За Тихомир Стоянов Димитър Хубанов остава не само талантлив скулптор и учител, а човек, когото учениците му продължават да помнят и след половин век. И макар част от творбите му да са изгубени или забравени, споменът за него се пази в разказите на хората, чиито пътища е докоснал. Историята на Бари напомня, че зад всяко произведение на изкуството стои човешки живот - понякога изпълнен с признание, но и с изпитания, които остават невидими за останалите. А паметта за един творец се съхранява и чрез онези, които не позволяват името му да изчезне. Димитър Хубанов-Бари - скулпторът, учителят и приятелят, когото неговите ученици не забравят.