Предавания

Интервю

Теди Генова: Тийнейджърите искат свобода, но имат нужда от подкрепа

Интервю с Теди Генова, психолог

понеделник, 16 ноември 2026, 16:35

Теди Генова, психолог

Теди Генова, психолог

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

Има една възраст, в която сякаш всичко се променя - детето, което доскоро е разказвало как е минал денят му, изведнъж започва да отговаря с по една дума. Въпросите на родителите го дразнят, съветите им често са нежелани, а желанието да прекарва време със семейството отстъпва място на срещите с приятели, личното пространство и затворената врата на стаята. „Остави ме на мира!“ - фраза, която вероятно много майки и бащи разпознават. И макар това да е част от порастването, за родителите невинаги е лесно да приемат промяната. Започват да се питат дали нещо не се случва с детето им, дали не са изгубили доверието му, дали не допускат грешки в общуването. Тийнейджърската възраст е време на търсене на собствената идентичност, на желание за независимост, но и на много вътрешни колебания.

Какво всъщност стои зад отдръпването на децата? Кога то е естествена част от развитието им и кога трябва да привлече вниманието на родителите? И най-вече - как да останем близо до тях, без да ги караме да се затварят още повече? По тези въпроси разговаряме с психолога Теди Генова.

"Една от основните задачи на юношеството е постепенното психологическо отделяне от родителите. Те често се притесняват от този момент, но истината е, че тийнейджърът започва да изгражда собствена идентичност, собствена позиция, отношения и свят, който вече не е изцяло споделен със семейството. И това е напълно нормално. За родителя обаче понякога се преживява буквално като загуба на близост, особено ако до вчера детето е разказвало всичко. Но нека кажем, че отдръпването невинаги означава нарушена връзка. Понякога то просто показва, че младият човек има нужда от пространство, в което да разбере кой е извън семейството. Напълно нормално е тийнейджърът да прекарва повече време сам, да пази определени неща за себе си, а мнението на приятелите постепенно да придобива огромно значение. По-внимателни трябва да бъдем, когато забележим рязка и трайна промяна в цялостното му функциониране. Например пълна социална изолация, загуба на интерес към неща, които преди са му носили удоволствие, сериозен спад в училище, продължително потиснато настроение или значителни промени в съня и храненето. Възможно е да наблюдаваме и самонараняване или рисково поведение. Тогава вече не говорим просто за нужда от лично пространство. Важно е да погледнем цялостната картина, а не само една затворена врата. Понякога определено е необходимо да потърсим и специализирана подкрепа."

Едно от най-важните неща, които родителите трябва да помнят, е, че нуждата на тийнейджъра от лично пространство не означава непременно липса на обич или доверие. Напротив - в този период децата имат нужда постепенно да изграждат своята самостоятелност, да правят избори, да допускат грешки и да откриват кои са извън ролята си на нечии деца. Това обаче не означава родителите да се отдръпнат напълно. Понякога е достатъчно да покажат, че са насреща, без да задават непрекъснато въпроси, да критикуват или да дават готови решения. Да умеят да изслушват, дори когато не са съгласни, и да не приемат всяко мълчание или раздразнение лично. Защото тийнейджърът може да иска повече свобода, но все още има нужда от сигурността, че до него има възрастен, на когото може да разчита. За това - скъпи родители, не забравяйте, че понякога зад желанието на детето да бъде само не стои отхвърляне, а просто нуждата му да порасне по свой начин - дайте му пространство, но нека винаги усеща, че сте до него.

По публикацията работи: Соня Валериева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!