Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба.

"Само той ни е и връзката. И идва един път пощата... Малко хора сме. Хляб карат през ден."

Жителите на селото следят новините и коментарите за въвеждането на еврото в страната.

"Аз не очаквам кой знае какво да стане. То ще се разбере. То е ясно вече. Те, цените, тръгнаха нагоре. Ще бъде много трудно за обикновения българин... Еврото си е евро, то ще си влезе в употреба по някакъв начин, но лошото тук е, че хората са с малки пенсии... Пенсия взимам 1270 лева, те знам, че няма да ми дадат 1270 евро... Дано да има инвестиции, да дойде някой с някаква нова работа, да произвеждаме нещо по-скъпо, да можем да изнасяме на външния пазар, да му търсим печалбата."

Иначе на хората в селото евро не има трябва, нито пък левове, защото няма какво да плащат. Магазинът отдавна е затворен.

"Не може едно село от 50 човека да няма магазин, да няма най-важното. Щом няма магазин, хората са обречени."

Според кметския наместник Радослав Рангелов проблемите са вследствие на обезлюдяването:

"Втора година наистина няма магазин. Собственикът реши, че не е икономически целесъобразно за него да се поддържа такъв магазин. Реши да го затвори. По тяхна инициатива и съвместно с ръководството на общината се опитахме да направим подвижен магазин, който също не проработи.“

Плащания в селото се налагат само в пощата.

"Два пъти в седмицата идва жена от Грамада. Дава ни пенсиите, оправяме си сметките."

Как ще обменят левовете и ще работят в евро, все още не знаят, казва пощенският служител Снежанка Начева.

"Засега нямаме обучение, все още нямаме нищо. Не вярвам да има проблеми с еврото. Ще обясняваме на хората."

Ако нямат автомобили, хората могат да излязат от селото веднъж седмично - в сряда. Тогава идва автобус от областния град. До общинския център Грамада няма.

"Тия хранителни продукти, сирене, олио, захар, кафенце да си вземеш. Всичко се купува от там и се носи. Не може да минеш в автобуса от торби."

Пътят, който води до Бранковци и още няколко населени места е републикански, но е изпитание за шофьорите. Хората от години чакат да бъде ремонтиран. Остават изолирани от живота в държавата. Очаквания за себе си вече нямат, но се надяват на по-добър живот за внуците и за децата си. И ако може по-често да ги посещават.