Фотографията – изкуство, което улавя емоции и време

Световният ден на фотографа се отбелязва всяка година на 19 август. Това е дата, посветена на едно изкуство, което съчетава техника, усещане за момент и емоция. Без значение дали става дума за професионални снимки, или за обикновени кадри, запечатани с телефон, фотографията е универсален език, който ни свързва със света, с историята и със самите нас.

Историята на този ден започва още през 1839 г., когато френското правителство официално обявява изобретението на дагеротипа - първата фотографска техника, достъпна за широката общественост. С това фотографията излиза от рамките на лабораториите и става част от ежедневието на хората.

Фотографията има силата да разказва истории, които понякога не могат да се изразят с думи. Един кадър може да покаже радост, тъга, надежда или болка. Снимките от важни събития в историята, семейни портрети, пейзажи от далечни страни - всички те носят свое послание и значение. В днешно време, когато всеки има камера в джоба си, правенето на снимки е част от живота ни. Но въпреки това, истински добрата фотография остава изкуство, което изисква око, търпение и чувство. За улавянето на тези специални моменти и за  магията да увековечиш даден момент си поговорихме с фотографа Цветан Василев, който се занимава с това от две години и сподели, че най-голямата сила на фотографията е в това, че запаметява и предава емоции:

"Първоначално беше хоби, после ми харесваше да правя снимки и исках да започна да ги правя възможно най-добре, без да изкарвам пари от това. Впоследствие едно лято на морето ми се отвори възможност да снимам парапланинг и да им предлагам снимките като услуга, и по този начин видях, че мога да допринасям стойностно на хората чрез моите снимки, да запазвам някакъв момент и те да го оценят. Така след морето си отворих студио тук, във Видин. За себе си снимам повече пейзажи, но също така снимам и много събития като сватби, кръщенета и други. Трудно се снимат такива събития. Когато снимаш такова събитие, човекът иска да забрави, че гледа снимка, иска да види просто момента, да усети емоцията, която е усетил на самото събитие. Фотографията за мен е улавяне на емоцията на самия момент, наблягане на това някой, като види снимката и да почувства това, което се е случило."

В миналото снимките се правеха по-рядко, по специални поводи - сватби, рождени дни, семейни събирания. Черно-белите кадри се проявяваха в тъмни стаички, после грижливо се поставяха в албуми и пазеха на видно място у дома. Всеки албум носеше духа на времето, историята на семейството. Днес, с развитието на технологиите и смартфоните, ние снимаме всичко - от закуската сутрин до залеза вечер. Не чакаме специален повод - всеки миг е потенциално "стори" или публикация. Облачни услуги и социални мрежи замениха старите албуми - снимките вече са дигитални, лесно достъпни. Днес всичко е различно. Хората все по-често се снимат, не само за да запазят спомен, а и за да споделят живота си с другите в реално време. Снимките вече не са само лични - те са средство за комуникация, за изразяване на идентичност и настроение. Нека чуем и какво моменти обичат да фотографират най-вече видинчани и как съхраняват тези си спомени: 

"По принцип ние идваме много рядко в България и затова снимаме горе-долу всичко, което успеем да видим. Не, вече няма тази практика да си изкарвам снимките, запазвам ги дигитално... Аз себе си много рядко снимам, просто по-младите хора снимат повече. Аз обичам да снимам природа или някаква красота. За съжаление все по-рядко си изкарвам снимките на хартия. Те са някъде в паметта на телефона и от време на време ги преглеждам, но за съжаление наистина все по-рядко се случва да ги изкарваме на хартия."

На този ден е хубаво да се замислим за фотографите - онези хора, които с камера в ръка обикалят света в търсене на перфектния момент или онези, които не почиват докато не запаметят най-прекрасните емоции от нашето събитие, защото те са хроникьорите на нашето време, свидетели на радостта, болката, красотата и истината.

Нека на Световния ден на фотографа не просто да си направим още една снимка, а да се замислим какво искаме да запомним. Защото всяка снимка е капсула на времето - малък спомен, който можем да запазим завинаги.

Повече може да чуете в звуковия файл.