С деца на море: Почивка или предизвикателство?

Защото още преди да стигнеш дори до морето, започва подготовката - куфари, чанти, още чанти, хладилна чанта, играчки, надуваеми дюшеци, количка (ако има бебе), половината домашна аптека, защото „може да се разболее“, и разбира се - кофи, лопатки и надуваем фламинго с размерите на автомобил. Докато се натоварите, вече си потен, изморен и съжаляваш, че изобщо си предложил да се ходи на море.

Пътят до там е друга тема. Всеки пет минути някой пита: „Кога ще стигнем?“, „Гладен съм“, „Пишка ми се“ или започва бой за място в колата. Навигацията ти казва 4 часа, реалността - 7, с 3 спирки и 2 нервни кризи.

И ето ви на плажа. Но дали е спокойно? Не и с деца. Намазването със слънцезащитен крем е битка - гоните ги из пясъка, а те пищят все едно ги мажете с катран. Влизането в морето - или ги е страх от вълните, или не искат да излизат, когато слънцето вече ги е изпекло като филийки в тостер. А когато не са във водата, си хвърлят пясък - в очите, в устата, върху хавлиите, в ушите и върху сандвичите на съседите.

Мрънкането не спира. „Топло ми е!“, „Студено ми е!“, „Искам сладолед!“, „Искам друг сладолед!“, „Не ми харесва хотелът!“, „Скучно ми е!“. Опитваш се да седнеш на шезлонга с книга, но не си дочел и три изречения. Защото някой реве, някой се е изгубил (но не наистина), някой е намокрил хавлията, някой е настъпил медуза (или просто раковина), а бебето реве без причина, просто защото може.

Вечерта си мислиш, че най-сетне ще има малко тишина. Но не - детето не иска да заспи, защото "е на почивка и няма училище", другото е изгоряло на слънце и плаче, а ти - седиш на терасата с бира и се чудиш дали утре можеш да избягаш сама поне до магазина. След което ти става смешно, защото си брояла дните до така желаната семейна почивка, а сега броиш часовете до прибирането. Сигурна съм, че много от вас се припознават в тези редове. Впуснаха ли се в това приключение видинските родители, почивка ли беше или оцеляване, проверихме с анкета:

"Предстои ни море, определено за нас няма да бъде почивка, а приключение и просто ще си гледаме децата на друго място. Няма да го усетим като море. На нас ще ни е първо море заедно, но до сега на почивка е била по-добра от обикновено... Аз не съм ходила, аз с деца не отивам на море. Защото това не е почивка. Оставяме ги на бабите и отиваме сами или изобщо не ходим... За мен е удоволствие да ходя. Той беше много малък преди и не имал някакви страшни мрънканици и драми, но на мен ми е интересно, защото на него му е интересно. Е, не е като да отидеш без деца на почивка, но е хубава почивка, друг тип почивка... Ходихме, да, естествено, че с децата. Приключение е, каква ти почивка с две деца."

И въпреки всичко... пак ще го направиш догодина. Защото в онези кратки мигове, когато децата се смеят в морето, хващат раци или викат: „Виж, мама, виж!“, осъзнаваш, че това са спомените, които ще останат. Само че, може би следващия път - с баба и дядо. А ти? Ти- на спа.

Повече може да чуете в звуковия файл.