Деси и Иво Пенчеви- влюбени в живота, предизвикателствата и пътешествията

В "Калейдоскоп" ни гостува едно прекрасно семейство- Десислава и Ивайло Пенчеви. Двама души, които са като едно цяло. Те имат много общи черти: любов към природата, към водните пространства, към гребането и към спокойния и хармоничен живот на село. 

И двамата са от Перник, живеят над 20 години в София, а днес припознават Северозапада като втори дом. Харесват предизвикателствата, постоянно се впускат в нови начинания и дейности, затова и съвсем закономерно се преместват да живеят в крайдунавското село Гомотарци. Вместо да купят стара къща, си купуват място на брега на Дунава, поставят контейнер, който постепенно превръщат в уютен, просторен и светъл дом. 

В Гомотарци си създават прекрасно кътче, с много зеленина, куче, което ги пази, кокошки и гальовни гъски, които са част от  домашните им любимци.

Двамата членуват в Клуба по воден туризъм "Воден свят" към Туристическо дружество "Бонония" град Видин. Вече четвърта поредна година се пускат по река Дунав и се включват в гребната регата ТИД.

Имат две големи дъщери- на 25 и  22 години, по-голямата е завършила  "Кино и театър" в Южна Корея, а малката учи "Моден дизайн" в Холандия.

ДЪЩЕРИТЕ

"Гордеем се с двете си дъщери и със себе си също, защото ние им дадохме тази свобода да бъдат себе си. Те и двете са много артистични... Ние ги оставихме абсолютно да бъдат себе си, да учат това, което искат. Едната в Корея да учи театър и филм. Другата в Холандия да учи "Моден дизайн". Много голяма част от родителите биха се изплашили и биха казали: "О, какви са тези непопулярни специалности!"...ние още от малки им бяхме вкарали в главата, че човек трябва да работи това, което му харесва, и по този начин той ще стане много добър... Да, много се гордея с тях, гордея се с тях за това, че те успяха в чуждите страни, с тези различни култури, да направят много приятелства, да се адаптират, да се социализират... Там успяха страшно много да израснат. Оставихме ги да следват своя път. Не им е било лесно, напротив много им беше трудно, но след една, две , три години свикваш, бориш се, правиш каквото трябва... Съпругът ми стоеше зад всяко едно желание на децата ни, той ги подкрепяше, разкарваше ги, мъкнеше ги на барабани, на рисуване, на лък, на скейтборд..."

ДОМ НА БРЕГА НА ДУНАВА

"Ние сме любители каякари, това ни е голямото хоби, страст... Идвахме да се пускаме по река Дунав, страшно много ни хареса, това стана любимата ни река...Видяхме, че се продава парцел край село Гомотарци. Отидохме с един брокер, видяхме мястото, страшно много ни хареса и за 20 минути буквално взехме решението. Макар че 2 седмици си стоим в София и никой нищо не казва... В един момент оправихме документите, купихме парцела и тогава имахме кемпер, с който обикаляхме водоемите и планините. И понеже то си е гол терен, аз паркирах буса и 2 месеца живяхме в кемпера, докато се оправим. Има една теория, че когато нещата се подреждат лесно, това е твоето. Човек трябва да следва течението... При нас се получи така, че след 2 месеца ние вече живеехме тук. От гол терен ние вече бяхме сложили най-лесното, преместваема къща тип "контейнер", защото човек не иска 10 години да минат в строеж на къща, иска да живее, да се наслаждава на живота. Контейнерът е направен от термо панели, след това ние още доста го донаправихме. Избрахме контейнер целият със стъкла от горе до долу, това ни беше най-важното- да виждаме изгрева и залеза, напред, това беше нашата къща, за 15 мин я избрахме. Днес вече прилича на къща, направихме веранда... Това е най-широкото ми помещение, в което съм живяла. 

Всичките мечти, които съм имала, си ги постигнах в тази къща. Огромна трапезария с огромна маса, където да посрещам гостите си, място, където да готвя, и да се събираме много хора Навсякъде съм сложила завеси - навън, и те се веят непрекъснато, една художничка изрисува фасадата ни отзад и тя е цялата в цветя. Купихме си и лозе с различни сортове грозде, правим си ракия..."

ГОМОТАРЦИ

"Може би имаме някаква сюрреалистична връзка  с Гомотарци, първо съборът на селото е на 12 юли, и моят рожден ден е тогава, и когато пътувам от София към селото, когато си влезна в Гомотарци, някак си душата ми пее, съвсем различно е. Не ми е родно село, но ми харесват къщите, хората, традициите, музиката...

Гомотарци е много живо село... Всичко ми харесва, къщите, улиците, архитектурата, пътя по Дунава много ми харесва. Въздухът много ми харесва, оказва се, че моето са планината и равнината. Това сега го разбрах. А при нас има такава панорама! Такава гледка се разкрива, ние от спалнята виждаме Румъния- просто ти се отваря душата като гледаш такава площ! Няма нищо задушаващо, има една лекота. Каквото и да ти се случи - ей така, поглеждаш напред и ти светва, грейва!

Хората са много гостоприемни и пазят все още влашката култура в себе си, има много празници, поддържат църквата си, мисля да се включа в техния танцов състав и си мисля, че аз никога не съм била така социална..."

ТИД

"Другото любимо нещо ни е ТИД, който се организира. това е нещо невероятно, това е такова приключение, ти се срещаш с толкова много хора, тази река е невероятна! Вече за четвърта година участваме. Тъй като участъкът е страшно голям, минава се за 3 месеца и половина, 2500 км, ние нямаме това време, все още... Останаха един -два етапа, които ще ги направим догодина. Запознаваме се с много хора, с които ставаме приятели, ние сме едно ядро, една общност, и ни свързва любовта към реката. От 650 м надморска височина слязохме на 30..."

Повече за живота и приключенията на Деси и Иво - в прикачения звуков файл.