112 години от рождението на художника Павлето – спомен за живота и вдъхновението му

Павлето е роден на 31 август 1913 година в Чипровци. Родителите му още от ранните му години разпознават таланта му и въпреки трудностите застават зад него - баща му дори продава шевната машина, за да може синът му да учи и да развие дарбата си. Павлето започва да рисува преди още да може да чете и пише, а първата му самостоятелна изложба е през 1942 г., когато младият художник вече е забелязан като истински талант с личен почерк. Ниският му ръст - едва 104 сантиметра - и крехкото му телосложение не го спират да води богат и пълнокръвен живот. Въпреки физическите особености, той живее дълго и творчески активно, обграден от приятели и почитатели. Хората го помнят като предпазлив, понякога дори страхуващ се от дребни неща като прах или кучета, но същевременно и като смел и самоироничен човек, който с лекота разчупва напрежението с чувство за хумор. През повече от половин век негов дом и ателие е малка мансарда на улица „Раковска“ в София. Там създава своите платна, там посреща приятели и колеги, превръщайки това място в духовен център.

Повече за неговия творчески живот ни разказва директорът на музея в Чипровци - Анита Комитска:

"Сред нещата, с които Чипровци се гордее, е един прекрасен живописец, график, художник и поет – Георги Павлов - Павлето. През 1913 г. той завършва гимназията във Фердинанд, а след това и Художествената академия в София.

През 1941 г. Павлето прави първата си самостоятелна изложба в София, след което следват редица изложби през средата и втората половина на миналия век. Това, което очарова в картините му, е чистотата на рисунката, изборът на композицията и темите, които създава. Павлето предпочита градския пейзаж, а повечето от неговите пейзажи са в синята гама. Макар цветът да е студен, те не са студени. С необикновеното му чувство за хармония и съчетаване на цветовете той добавя и топли багри, създавайки пейзажи, които даряват зрителя с вълшебство и емоция. Рисунките му са много пластични, живи и поетични. В тях виждаме човешкия образ и елементи от впечатленията му от пътуванията в Западна Европа и големите градове на европейския свят. Неговите рисунки обхващат Париж, Лондон, Германия, Амстердам и Алжир. Особено впечатляващ е неговият рисунък на женските образи, които наподобяват стила на Матис, но са изпълнени с много чувство и обич. Павлето няма критик, който да не го отбелязва като изключително човечен, нежен и лиричен автор. Малко хора знаят, че освен художник и критик, той е и един невероятен поет."

Павлето обича малките радости - децата, сладкишите, природата. Мечтае за Париж и за приключения като в роман, но в същото време остава здраво свързан със своите корени и с родния Чипровци, където често намира вдъхновение. Той остава в паметта на съвременниците си не само като голям художник, но и като човек с топла душа, който превръща слабостите си в сила и превъзмогва ограниченията на тялото с богатството на духа.