По-ниски ставки на ДДС за храни и лекарства предлага икономист

Ще помогнат ли мерките на държавата срещу необоснованото поскъпване? Защо се вдигнаха цените? По-ниска ставка ДДС (Данък добавена стойност) за храни и лекарства предлага икономистът Румен Гълъбинов. В "Гледна точка" в "Посоките на делника" попитахме и какво мислят хората.

Близо 74% от българите в последните седмици усещат увеличение на цените на стоките и услугите, които ползват, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра". Едва два процента казват, че има намаление. Стоките, които най-често се налага да пазаруваме поскъпват, коментираха видинчани в "Посоките на делника".

Според икономиста, административнонаказателните мерки за справяне с необоснованото повишение на цените могат да имат ефект, но не са достатъчни. Предлага намаление на ставката на ДДС за храни и лекарства. В "Посоките на делника" той коментира, че така ще се облекчи тежестта на увеличението на цените за хората.

"Трябва да се види къде са тесните места по веригите на доставка, защо са такива дълги веригите на доставка за някои от хранителните стоки. Трябва да се види по веригата на добавената стойност къде ценообразуващо би могло да се оптимизират нещата, включително и данъчно. Говоря от доста време, че България, ние сме единствата страна в Европейския съюз заедно с Дания, в тези наши две страни има единна ставка ДДС за всичко, т.е. в България има 20% ДДС за храни, лекарства, алкохол, цигари и за всичко останало. Във всички държави от еврозоната, към която ние ще се присъединим след няколко месеца, има поне наполовина намалени ставки на ДДС от общата ставка, наполовина по-ниски ставки ДДС за храни и лекарства. Това оказва значение при крайното формиране на цените. Тук можем да се замислим дали да не направим и ние така, както всички останали в еврозоната." 

По думите му, причинете за тласъка на цените са комплексни.

"Едно такова говорене, което имаше, че ще се вдигнат цените, ще се вдигнат двойно и така нататък, то също вероятно даде чисто психологически отражение. Хората като потребители, но също като производители и търговци започнаха поведенчески да си променят начина, по който се отнасят в пазарните ни условия и решиха някои просто да се презастраховат предварително да направят нещо, поради всичките приказки, които се изприказваха каква скъпотия ни очаква. За съжаление, на мен ми се струва, че това изигра своята роля и успя да подплаши, образно казано, хората, да ги стресира предварително. Освен психологическо, тази цени имат и икономическо обяснение. Има и фактори извън нас, например увеличените мита в международната търговия, които започват от увеличението на митата на Съединените американски щати, които наложиха за внос на своите основни търговски партньори - Европейския съюз и Китай, както и на други държави. Това оказва влияние постепенно и то се вижда вече и занапред това влияние ще продължи за увеличение глобално на разходите в международната търговия."

Други външни фактори за поскъпването са военните конфликти от началото на годината и продължаващата война на Русия в Украйна.

Според Гълъбинов, в перспектива еврото ще донесе значителни ползи, въпреки че негативното говорене продължава. Призова хората да следят информацията на официалните източници за валутната обмяна -  Българска народна банка, Министерство на финансите, търговски банки и "Български пощи". 

Промените в Закона за въвеждането на еврото за предаването "12+3" на БНР коментира заместник-председателят на Българска стопанска камара Станислав Попдончев. В разговор със Стефан Кунчев той обясни:

"Като началото важното, което се променя, е определянето на точната дата, от която започна периодът на двойно обозначаване на цените, а именно 8 август тази година и периодът, в който органите, контролните органи ще имат засилен контрол или по-голям надзор върху цените на стоките и услугите. Той става 12-месечен от един месец, както беше в предходния вариант на Закона - до 8 август 2026 година. Другото, което се промени, са доста големите правомощия, които получават контролните органи за наблюдение изменението на цените на стоките и услугите. Това са както Комисия за защита на потребителите, Национална агенция за приходите, Комисия за финансов надзор, Българска народна банка, естествено за нейните поднадзорни лица, тя си беше още и в предходните текстове на Закона. Промениха се доста санкциите за търговците. Въведоха се понятия като "обективни икономически фактори", в следствие на които може да има единствено изменение на стоките и услугите и се въведоха с преходните и заключителните разпоредби правомощия на Министерски съвет еднолично да предприема мерки при резки изменения в цените на стоки от първа необходимост, за които също е дадена някаква дефиниция, без санкцията на Народното събрание, нещо, което не сме имали досега като практика."

Според хората резултата от мерките ще има, само се спазва контролът.

"Още по-високи глоби да има, ама да почнат да проверяват навсякъде. За всичко контрол трябва да има. Стига са правили комисии, само заплати да им дават. Всички сме станали мнителни и скептични."

.