Магарешки живот: Трифон Георгиев и неговите 40 бебета магаренца

В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов. Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан, човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване. Историята му започва преди десет години, когато най-големият му син Тервел като бебе страда от тежка кашлица. Тогава Трифон открива лечебната сила на магарешкото мляко - не само за дихателни проблеми, но и за укрепване на имунната система. Така магаретата влизат в живота му - и остават завинаги.

Днес във фермата му живеят над сто магарета - 50 магарици, 12 мъжки и, внимание, цели 40 бебета магаренца! Те са истинската гордост на Трифон - пухкави, игриви и любопитни, всяко с характер и собствено име. За Трифон те са много повече от животни – те са негово семейство, неговата кауза и неговата безгранична любов. Магаретата, казва Трифон, са малко ревниви – всяко иска внимание за себе си. А що се отнася до прословутия им инат, според него това е просто мит.

"Най-хубавото е, че работим да увеличим фермата. Много обичаме тези животни и искаме да ги запазим като вид, а тази година имаме доста бебета. Петнадесет от началото на годината, а очакваме поне още десет до края на годината. Тук са седем в летния обор, а на фермата има още осем бебета. Те са тук отзад, виждат се – тук са на свобода. Отзад идва още един бебок. Идеята ми е да ги запазя като вид тези животни, защото наистина изчезват. Спомням си, преди магарето – добрият приятел на човека – почти във всяка къща в селото имаше магаренце, което помагаше на бабата, на дядото, ходихме на полето, на бостана и така. Тогава се гледаха и много животни във къщи, и това беше неизбежно. Нямаше трактори, нямаше такива неща, и магаренцето помагаше за всичко. Лозята са се орели с магарета, но в последствие механизирането на земеделието унищожи този вид животни и те изчезват. За жалост, много от тях са изядени.Жалко е, защото за мен магарето е божие животно. Млякото му е много полезно, много лечебно, но ги няма. Много са малко", разказва Трифон.

Попитахме Трифон дали за малките магаренца се полагат някакви по-специални грижи, особено в първите им месеци. Той обаче сподели, че магаренцата са изключително издръжливи животни и не се нуждаят от нищо различно от обичайните грижи.

Сред стадото всяко магаре си има име – от по-старите Анастаска и Юлето, през игривата Сърна (която не се отделя от стопанина, но пък не пропусна да ме настъпи), до Калина, Соня, Ерика, Саноела, Люси, Илонка, Данчо, Борислав, Симеон и най-екзотичните – Дженифър Лопес и Ел Негро. А в центъра на вниманието са именно бебетата: Ботьо, кръстен в чест на Ботев и неговата чета, която е преминала оттук, и Неделя, получила името си в деня на своето раждане. Анастасия, кръстена на майка си Атанаска. Тя ще е последното бебе на Атанаска. Всички те са шумни, любопитни и изпълнени с енергия, носещи надежда, че този древен вид ще оцелее. Трифон споделя, че още в мига на раждането всяко магаренце получава своето име.

Животът във фермата на Трифон Георгиев в село Бутан е доказателство, че когато една мечта е подхранена с обич и постоянство, тя може да съхрани дори вид, за който мнозина са забравили. Магаретата за него не са просто животни – те са символ на устойчивост и надежда. А малките магаренца, с енергията и непокорството си, носят най-важното послание – че бъдеще за този древен вид има.