Да имаш не куче, не коте – а пухкаво зайче на име Белла

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви запознаем с една истинска пухкава принцеса – зайчето Белла. Тя е от породата "Лъвска глава" – и да, гривата ѝ е точно толкова впечатляваща, колкото звучи.

Белла е на прага на своите две години – възраст, в която, както стопаните ѝ казват, вече е "достатъчно голяма, за да знае кога прави бели, но и достатъчно малка, за да продължава да ги прави с чар".

А какво е рожден ден без тържество? При нея празникът винаги идва с морковена торта, защото, разбира се, класиката си е класика! Освен това Бела е дама с характер – не просто чака подаръците си, а сякаш подсказва, че ги заслужава. И ако по случайност не получи нужното внимание – може да измисли някоя беля, за да напомни за себе си.

Историята ѝ започва в Пловдив, откъдето тя пристига в новия си дом – едно семейство, което вече не може да си представи живота без нейните пухкави уши и любопитен нос. И тук идва интересният въпрос: защо заек, а не куче или коте – по-традиционните любимци? Отговора дават самите стопани – майката Соня и двете ѝ дъщери, Моника и Дея. Те признават, че изборът изобщо не е случаен: искали са животинче, което е различно, кротко, нежно, но и пълно с изненади.

"За да не пречи на съседите, и понеже е много пухкав и красив, а породата му е такава, че не расте повече от около 2 килограма, решихме да си закупим зайче. Първо живееше в малка клетка, но за първия му рожден ден му купихме огромна клетка, която наричаме с насмешка "мезонет", защото според неговите размери всъщност е колкото апартамента ни, дори по-голяма. Това беше подаръкът му за рождения ден. Празнуваме рождения му ден с морковена торта и вечеря, с всички, както при децата. Вече сме му измислили украса и за втория рожден ден - всеки път е на различна тема. Толкова сме свикнали с него, че си е като част от семейството. Има си паспорт и редовно ходим на ваксини – пролет и есен – за да е здрав и децата да са здрави, и за да можем да му се радваме по-дълго време. Много обича да яде гранули, а най-много – почерпка от ябълки, която получава всеки ден. Според нас, името е хубаво и звучно, затова се спряхме на него. Рядко прави бели, но все пак понякога, например, когато мама си купи нова чанта и я разопакова, Белла идва и я гризе. Когато я изведем навън в градината, понякога се страхува от всички птици и животни, дори от гущери, и търси къде да се скрие. В градината обича да се люлее – имаме люлка и тя се качва на нея и се люлее."

С времето Белла се превръща не просто в домашен любимец, а в част от семейството. Тя слуша историите на децата, когато си играят с нея, изчаква търпеливо, когато някой ѝ готви любимото морковче, и най-важното – винаги е там, за да донесе смях и настроение. А понякога, когато се прави на непослушна, сякаш напомня, че и в най-подредения дом трябва да има място за малко пакости, за да е животът пъстър.

А ние им благодарим, че ни допуснаха в техния малък, пухкав свят. Защото всяка история за домашен любимец всъщност е история за любов, доверие и смях. А Белла доказва, че щастието понякога има четири лапи, пухкави уши и слабост към моркови.