Народното събрание, по предложение на Министерския съвет, ще избира ръководителите на държавните агенции „Разузнаване“ и „Технически операции“. Това реши парламентарното мнозинство, като прие на второ четене законовите промени, предложени от депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН. Така е отнето правомощието на президента да назначава с указ ръководителите на службите. Миналата седмица подобна промяна беше направена и по отношение на председателя на ДАНС.
Решението беше взето с гласовете на ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП, ИТН и независимите, напуснали групата на АПС и вече подкрепящи формацията на Делян Пеевски.
Дискусията по законопроекта започнаха представители на опозицията.
Според Николай Радулов от МЕЧ се връщаме във времената преди 1989 г.
"Когато един политически орган избира политически кабинет - Министерският съвет, и след това избира ръководство на службите, както ни се предлага сега, имаме политически Министерски съвет, с политическо ръководство на службите. Това противоречи на основния принцип, който сме заложили във всички глави - първи на тези специални закони, свързано с това, че службите са аполитични и не се занимават с политика", каза Радулов.
"Какво ще правим, когато след година се явим на президентски избори и президентът се казва по друг начин? Ще променим отново същите тези закони, защото вече той ще бъде удобен за изпълнителната власт и за политическото мнозинство в Народното събрание", попита Цвета Рангелова от "Възраждане".
А съпартиецът ѝ Петър Петров предупреди, че ще сезират КС.
"Тъй като считаме, че той е противоконституционно и след като бъде приет от мнозинството ГЕРБ, "Има такъв народ", "Ново начало" и БСП, след като бъде обнародван в Държавен вестник, ние ще търсим подкрепа от останалите партии, които зоват, че са опозиционни, за намиране на минималния брой от 48 подписа от народни представители, за да оспорим и тези законопроекти пред Конституционния съд", коментира Петров.
Той отправи предупреждение: "Тъй като считаме, че той е противоконституционен и след като бъде приет от мнозинството - ГЕРБ, ИТН, "Ново начало" и БСП, след като бъде обнародван в Държавен вестник, ние ще търсим подкрепа от останалите партии, които зоват, че са опозиционни, за намиране на минималния брой от 48 подписа на народни представители, за да оспорим и тези законопроекти пред Конституционния съд".
В отговор Атанас Атанасов от ПП-ДБ заяви:
"Това е поредният законопроект, който мнозинството ще приеме в това Народно събрание и по този начин ще се узурпира репресивната власт в държавата. Ако има инициатива за жалба пред Конституционния съд, независимо по този закон или по закона за ДАНС и за ДАР, независимо кой е инициатор, аз ще се подпиша. Ще се подпиша като професионалист и като юрист с 39-40-годишна практика".
От парламентарната трибуна Любен Дилов от ГЕРБ-СДС защити проектите, започвайки с шега.
"През ден чета избрана българска поезия по телефона. Мисля, че така ги ограмотявам тези, които ме подслушват, обаче искам да ви попитам следното: Кой носи отговорност за назначените шефове на тези служби? Това предложение казва следното: парламентът ще го избира пряко. Ясно е кое е мнозинството в парламента, тоест отговорността е напълно изяснена", коментира Дилов.
Междувременно парламентарното мнозинство отхвърли предложението на "Възраждане" законовите изменения да влязат в сила едва една година след полагане на клетва от следващия държавен глава.