Автор:
Добрин Йотов
Анализ
събота 6 декември 2025 09:38
събота, 6 декември 2025, 09:38
СНИМКА: Pixabay
Размер на шрифта
Докато западните политици разсъждават за възстановяването на Украйна и бъдещите избори в страната, линията на бойните стълкновения се придвижва към Днепър, вече и към Запорожие и Харков. На това обърна внимание преди седмица Валерий Залужни - посланик на Украйна в Лондон и главнокомандващ на украинската армия през първите две години от пълномащабната война.
Роб Лий от базирания във Филаделфия Институт за изследване на външната политика додаде своето мнение за трескавите мирни преговори и совалки между Маями, Женева и Кремъл. Докато настъпва на бойното поле, в състояние е да поддържа войските си и вярва, че времето е на нейна страна, Москва едва ли ще бърза да сключи мирен договор, освен ако не е при условия, твърде неблагоприятни за Украйна, отбеляза Лий.
Ако спирането на руското настъпление е едно от важните условия ако не за прекратяване, то поне за замразяване на конфликта, то въпросът е как може да бъде постигнато това без капитулация на Киев.
Миналата неделя Кремъл разпространи видеопостановка на посещение на президента Владимир Путин в команден пункт на обединените руски сили, действащи в Украйна. Там му е било докладвано за превземането на градовете Вовчанск (44 км североизточно от Харков), както и на Покровск - до войната 60-хиляден град, по време на войната ключов логистичен възел, за който руснаците и украинците се сражаваха и мряха през последните 15 месеца. По думите на Путин "това е добър плацдарм за решаване на всички задачи, поставени в началото на специалната военна операция. От този плацдарм за руската армия ще бъде удобно да се придвижи във всички направления, които генералният щаб сметне за най-перспективни."
Опроверженията от Киев валят ежедневно, ако не ежечасно. Украинците твърдят, че все още държат северната част на Покровск. Но изявленията на Кремъл попадат на добра почва в съзнанието на част от политиците на Запад - както на най-важните в очите на Путин, така и на не толкова релевантните.
"Вижте, както са тръгнали нещата, те вървят само в едната посока. Така че това е земя, която така или иначе Русия може да завземе през следващите няколко месеца. Затова питам искате ли да се биете и да загубите още 50-60 хиляди души или искате да направите нещо сега", попита риторично Доналд Тръмп в отзив за Женевските преговори между съюзниците.
"Ние виждаме един рационален план за бърз мир на президента Тръмп, който явно вижда, че ситуацията на бойното поле се развива неблагоприятно за Украйна и се опитва да предотврати развитието на крайно неприятен сценарий и нови жертви. От своя страна, Европа настоява да бъде фактор със свои изисквания. Но за тази цел тя трябва да поеме отговорността. Ако сега се пропусне моментът за мир, дали следващите преговори няма да се водят при едни много по-неблагоприятни условия с много жертви", попита на свой ред президентът Румен Радев.
Песимизмът по отношение на перспективите за Украйна се споделя и от някои авторитетни военни специалисти. "Изборът пред Украйна може да бъде сведен до лош мир сега или по-лош по-късно … Понякога жестоката логика на войната означава, че горчивият компромис е единственият изход - дори когато осъзнаваш колко недостатъчен е той", написа Франц-Щефан Гади във "Файненшъл Таймс".
Военните наблюдатели на Запад и в самата Украйна отчитат ускоряването на руското настъпление през току-що изминалия ноември. Оценките на Deep State, Rochan Consulting, Black Bird Group, агенция Франс прес за завзетата площ варират между 505 и 704 кв км. Това представлява около една десета от 1 процент от довоенната територия на Украйна.
На редица места по протежение на фронта украинците са поставени в критично положение. Кореспондентът на независимото издание Hromadske съобщи в четвъртък, че Мирноград - градчето, което буквално опира Покровск от изток - се намира в обкръжение от близо седмица. Но ако слушаме Валерий Герасимов, главнокомандващия руските войски, обкръжението на украинците в този район (както и около 150 км по на север, на левия бряг на река Оскол край Купянск) е факт вече повече от месец - от 26 октомври. А хилядите украински войници, които според Кремъл се намират в тези райони, все още не са се предали.
"Все пак не бих преувеличавал проблемите на украинците. Дори войските им да са полуобкръжени, не е невъзможно снабдяването им да продължи. И това видяхме през последната година и половина, че е възможно с наземни и въздушни безпилотни системи", отбеляза Микаел Герстад, преподавател в Кралския датски колеж по отбрана, в интервю за БНР.
Огромната част от териториалните придобивки на руснаците през последния месец са не край Покровск, а стотина километра на югозапад, в Запорожието. По мнението на полския военен експерт Конрад Музика стабилизирането на фронта след пробива край Гуляйполе е най-голямото предизвикателство за украинците в момента. От тук Путин се надява, че войските му ще могат да обходят украинските укрепления на южните подстъпи към големия областен център Запорожие. В една от дописките си тази седмица вашингтонският Институт за изследване на войната отбеляза, че не само Гуляйполе, но и отстоящият на още 40 km на запад опорен пункт Орехов също е заплашен да бъде обходен.
"На Запорожкия фронт, за разлика от района на Покровск и Константиновка, теренът не е така силно урбанизиран. За украинците това означава по-малко опорни пунктове. Освен това укрепленията в голямата си част са насочени срещу заплахата от юг, а не от изток," обясни Герстад. "Руснаците се опитват да обходят украинските фортификации и по крайбрежието на Днепър. Не спират да търсят начини да пробият. Натискът върху украинците е наистина значителен."
Причините за видимото надмощие на руснаците са добре известни поне от 2023 година. Една от най-важните е, както изтъква и американският президент, демографският потенциал. Численото превъзходство в пехота позволява на руското командване да упражнява продължителен методичен натиск и да прехвърля ударни сили в едно или друго направление.
"От година-две вече руснаците малко по малко засилват натиска и напипват слабите места на украинската отбрана," сочи Микаел Герстад, но допълва, че украинците намират начин да изравнят везните, залагайки на технологиите. "Някои сектори на фронта се отбраняват само от дронове, докато пехотата е пръсната за отбрана на по-широка площ. Затова за руснаците е много трудно да постигнат оперативен пробив."
Стратегията, възприета според Герстад от украинското политическо и военно ръководство, допуска още териториални загуби, но …
"Целият смисъл е не в загубата на няколко километра, които, разбира се, може да са важни от тактическа гледна точка. От стратегическа гледна точка по-важен е успехът на украинските удари дълбоко на руска територия. Чрез тях Киев държи в шах руската противовъздушна отбрана и уязвява Москва точно там, където е най-болезнено за нея - приходите от петрол и газ."
Непрекъснатото напредване на руснаците означава, че в даден момент големи градове като Запорожие, Краматорск и Словянск могат да се озоват в същото положение като опустошения Покровск. Но опитът от последните битки не е изцяло негативен за украинците. Той показва, че те ще имат достатъчно време, за да навредят трайно на руската икономика, сочи Герстад.
"По отношение на Запорожие, може да мине доста време докато руснаците го достигнат. Трябваше им повече от година да превземат Курахове и да обкръжат Покровск, за да могат тепърва да го превземат. Разбира се, предизвикателството пред украинците е огромно, особено за мирното население. Въпросът е как могат да удържат фронта, докато търсят слабите места на противника," казва датският анализатор.
При видимо слабото въздействие на фактора "човешки загуби" върху настроението на руското ръководство, от съществено значение за него ще е материалната помощ, която получава от Китай и други страни. На фона на лоши за Кремъл новини като намаляващите доставки на боеприпаси от Северна Корея и 70-процентния срив на нетните постъпления на държавната компания "Роснефт" за първите девет месеца, Путин прекара тази седмица два дни в Делхи, за да убеждава индийското ръководство колко не е прав Вашингтон да се опитва да спре вноса на руски енергоресурси в Индия, който само по време на войната нарасна на десетки милиарди долари годишно.
"Няколко системни въпроса като например възможността да заплаща на войниците или за материалните компоненти (за оръжието) могат да се окажат ключови за желанието на Русия да се договори", коментира Микаел Герстад.
Визитата на Путин в Индия изглежда има поне частичен успех - след вчерашните разговори премиерът Нарендра Моди обяви, че е договорена програма за разширяване и разнообразяване на двустранната търговия през следващите пет години. Но Украйна засилва натиска върху руската енергетика. Паралелно с ударите по петролопроводи и рафинерии в Европейска Русия, от миналата седмица тя започна да атакува и танкери на т.нар. сенчест флот, използван от Москва, за да изнася петрола си в нарушение на международните ограничения:
"Украинците се възползват от това, че Русия е петродържава, която е силно зависима от постъпленията от своята сенчеста флота. И с ударите по сенчестата флота съкращават времето, през което Москва ще е в състояние да води тази война."
Украинските атаки в Черно море, заплахите на Путин за затваряне на украинските пристанища и действия срещу кораби на трети страни, затварянето на единствената рафинерия и най-важен доставчик на горива в Сърбия вследствие на санкционната война - всичко това показва тревожно за България разширяване на руско-украинската война.
По думите на Путин условието всичко това да спре е много просто. "И досега получаваме постъпки за това да спрем огъня на едно или друго място. Когато украинските войски напуснат териториите, които заемат, тогава боевете ще спрат. Не се ли оттеглят, ние ще постигнем тази цел с оръжие. Това е", каза през седмицата руският президент.
За украинците това е заблуда. Валери Залужни бе съперник по популярност на Володимир Зеленски още преди корупционният скандал в "Енергоатом" да накърни рейтинга на президента. В публикацията си отпреди седмица той подкани сънародниците си да не забравят, че "цел номер едно" за Русия е не просто Донбас, а самата Украйна, която с целия си потенциал "трябва да стане вратата към Европа" и затова според Москва трябва да прекрати съществуването си като независима държава.
По публикацията работи: Наталия Кръстева