Горица Радева: Войната иска спокойствие и хладнокръвие

Тази седмица бяха раздадени наградите за журналистика "Валя Крушкина – журналистика за хората". Отличието "млад журналист" получи кореспондентката на OFF News в Украйна Горица Радева, която коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" каква според нея трябва да е журналистиката от фронта, как бойците приемат преговорите на Доналд Тръмп за мир с Москва и какво наистина може да спре войната на Русия в Украйна.

"В момента съм в град Краматорск, Донецка област, в едно кафе, в което има генератор. Снощи имаше обстрел, имаме проблеми с тока и с интернет. За да е сигурно, че ще се чуваме, дойдох тук."

Страхът

"Идвайки тук, аз от самото начало знаех, че може да умра. Във всеки един момент. И когато това го приемеш, няма от какво да те е страх. В смисъл, страх или не страх, каквото има да стане, ще стане."

Как изглежда войната в момента

"Летят управляеми авиобомби, летят вече FPV дронове, имаше съобщение, че първият дрон "Ждун", тоест "Чакащ" дрон е намерен в града. Почти постоянно има обстрели по няколко пъти над Славянск, над Краматорск, където съм аз."

Какво означава "Чакащ" дрон

"Дронът го спускат някъде, обикновено покрай път. И той стои на земята. Те гледат, виждат това, което показва дронът, и когато минава кола или техника, това, което искат да уцелят, просто активират дрона и го пускат. Това, че има такива дронове в Краматорски означава, че фронтът се приближава към града."

Емоциите и хладният разум

"Аз много емоционално възприемам всичко. Но за българската аудитория не съм убедена, че емоционалният подход е най-добрият. Иначе мога емоционално да обясня, примерно, че ми е много страшно, че като си дойда за зимата в България и като се върна напролет, няма да мога да се разхождам из краматорските села без страх, че просто тези места, с които съм свикнала – заведението с тортичката, бензиностанцията... просто няма да ги има. И това е много страшно. Но ситуацията на фронта показва, че най-вероятно така ще стане.

Защото руската армия напредва. Защото на тях не им пречи това, че губят ужасно много хора. Те напредват. Има клипове как ходят по трупове и това не ги смущава – продължават. Украинската страна не може да си позволи такова нещо. А както видяхме, Русия няма никакво намерение да спира каквото и да било.

Как на фронта приемат преговорите на Доналд Тръмп за мир с Москва

"При нас никой не се вълнува от това. Ако някой прочете такава новина на глас, другите се смеят, защото това просто празна работа. От военна гледна точка няма никакви изгледи войната да свърши скоро. Защото всяка война свършва с победа на единия и поражение за другия. Върви война на изтощение. В момента не е изтощена нито украинската страна, нито вражеската. За да спре войната някой трябва да загуби критично, за да не може да продължи – или да води настъпателна война, или да се защитава.

Да загуби критично означава да рухне фронтът в едната или в другата посока. Защото някои казваха "ако падне Покровск, това е критично". Ама същите казваха, че ако падне Бахмут е критично, че ако падне Авдиевка е критично. Аз имам чувството, че с това се нагнетява напрежение и се създават заглавия за медиите.

Като журналист разбирам, че има нужда от такива гръмки заглавия – "това ще падне", "онова ще се държи" и т.н. Но реално, от идеята на врага да вземе Украйна за три дни се видя, че няма как да се случи. Всички идеи на контранастъплението през 2023 година – "ей сега ще стигнем до Азовско море, на плаж в Крим" и така нататък – това също се видя, че няма как да се случи. Украйна иска да си запази свободата и независимостта, което е нормално, и се защитава, за да защити максимално много територии, колкото може.

На Русия не ѝ трябва Покровск. Повярвайте, както в България, така и в Украйна, така и във вражеската страна, ужасно много хора дори не са чували, че съществува такъв град. Това не е смисълът. Не е като да се каже – "превзели са Киев".

Какво означава да рухне фронтът

"Да започне много бързо да се движи. Сега фронтът стои плюс-минус статичен. Това, че някой мърда по 5 км. за 9 месеца, си е форма на статичен фронт. Примерно, кога рухна фронтът? В началото на 2022-ра, когато за два дни стигнаха Херсон. А сега, три години по-късно, едни села минават от едни ръце в други – това е статично.

Сега е много трудно да рухне фронтът по такъв начин заради дроновете. Дроновете – и нашите, и вражеските – летят в дълбочина 20-30 км. Десет километра от линията на бойност са "тил зона", което значи, че да се придвижва техника е много трудно. Всичко се носи до позиции пеша и т.н. И фронтът няма как да рухне, защото дроновете – и нашите, и противниковите виждат къде се събират хора, какво става, и ги убиват веднага, преди да са стигнали до предните позиции.

Смъртта за мен има голямо значение. Имам побратими, които загинаха и които цял живот няма да прежаля. Но това не променя хода на войната. Аз имам един побратим, който загина на 21. Бях записала интервю с него, интервюто излезе след смъртта му. Друг остана без крак, а има малко дете. Един побратим загина в деня, в който му се е родило дете, и дори не успя да прочете съобщението, че детето му се е родило.

Има много ситуации, много гледки, много неща, които човек, който ги е преживял, никога няма как да прости на противниковата страна. Но това са емоционални моменти, които не променят хода на войната. Колкото и цинично да звучи, обективно е така – във война целта на врага е да убие нас, а нашата цел е да убиваме тях."

Журналистическата работа

"В редакцията, за което съм много благодарна на Владо Йончев и на Мая, и на всички, имам пълна свобода да се занимавам с теми, които на мен са ми интересни. Те самите ми казаха: "Ако на теб ти е интересно, и на читателите ще им бъде интересно."

Скоро си мислех, че много неща, които в началото ме впечатляваха, сега вече не ме впечатляват. Например, в началото, когато дойдох да живея в Украйна, като имаше атака, отивах на място да направя репортаж. Сега вече въобще не ходя. Звучи много жестоко, но става едно и също: ударили блок, загинали хора, ранени хора... няма нищо ново в тези събития. В същото време, за тези кампании, които аз правя за "Азов", хората нямат нужда от някаква трагедия. Аз и не се опитвам да играя на емоции — "помогнете, защото загинаха хора", а нещата, които пиша се опитвам да бъдат с чувство за хумор и по-спокойни. Просто върви война, има фронт, и фронтът се нуждае от помощ. Не по Коледа и Великден, не когато падне блок и загинат много хора, а постоянно. На хората, които подкрепят "Азов" не им трябват трагедии, за да дарят и да помогнат на фронта.

Журналистиката от фронта няма нужда да бъде назидателна и страховита, а проста и дори с чувство за хумор. Аз се старая, когато пиша нещо, особено в рубриката "Момиче по фронтовете на Украйна", да има и забавни неща. Защото въпреки войната животът не спира. Войната иска спокойствие и хладнокръвие. За мен е важно да не показвам зрелища и смърт и че "всичко е страшно, ще измрем".

Силата на украинския народ, на украинските войници, това е по-важно. Спомням си, в Краматорск, след обстрел, навсякъде руини, удариха един блок, и едно детенце излезе от някъде, изтърси прахта от люлката и седна да се люлее. Около него всичко разрушено, горяло, а то се люлее. Животът винаги побеждава. В това съм убедена поне. Може да звучи банално, но е така."

Заплахата на Владимир Путин към Европа

"Без да искам да плаша хората, това е доста сериозно. Европа трябва да се притеснява от думите на Путин. Защото той и за Украйна казваше през февруари 2022: "Човек трябва да е луд, без морал и без принципи, за да мисли, че ще нападне." И когато той казва, че не мисли да напада, значи най-вероятно е точно обратното.
Според мен Европа трябва да се подготвя. Трябва да подготвя и населението. Имам чувството, че много хора не могат да стигнат от точка А до точка Б без навигация. Не могат да преживеят два дни без ток, без вода, без мобилен интернет. Много хора психологически не са готови за това.

Ако руснаците не могат да покажат някакъв успех на своето население в Украйна, ще нападнат друга страна, която няма да издържи толкова. Въпросът е в поведението на САЩ и какво става с НАТО. Ако хипотетично бъде нападната една от балтийските страни, докато НАТО се събере, вземе решение да обсъдят, да решат, да измислят, да подпишат... ма кой, ма какво, ма един проект, ма Орбан, ма Фицо, ма не знам кой... и се организира да изпрати помощ, тя може вече да е завзета. Там териториите просто са малки. Това е част от мотивацията да съм тук и да помагам на момчетата – да може фронтът да спре тук, да не стигне до Родината ми.