Ивайло Начев за ефектите от слънчевото изригване

Днес един от Антарктическите хора ще говори за слънцето. Но преди това и аз ще ви разкажа малко интересни факти.

В далечната 1859 година английският астроном Ричард Карингтън наблюдава Слънцето със своя телескоп, когато става свидетел на нещо необичайно — внезапна, силна светлина над група слънчеви петна.

Това е първото документирано мощно слънчево изригване в историята, познато днес като Карингтъновото събитие.

Малко по-късно ефектите му се усещат и на Земята — от смущения в телеграфните мрежи до необичайно ярки сияния в небето. Този момент ясно показва, че Слънцето не винаги е спокойно. То преминава през цикли на активност — периоди на слънчев максимум, когато изригванията и петната са повече, и слънчев минимум, когато активността отслабва.

Тези цикли се повтарят приблизително на всеки 11 години и определят условията в околното космическо пространство.

Затова Слънцето не е просто фон на нашето ежедневие. То е динамична звезда, чиито внезапни изблици на енергия могат да имат реални последици и тук, на Земята.

Именно към тези явления — слънчевите изригвания и тяхното значение — насочваме вниманието си сега.

За втора поредна година - главен асистент Ивайло Начев от Технически университет – София участва в Българската антарктическа експедиция с научен проект, посветен на въздействието на слънчевата активност върху Земята.

Полярните райони са особено чувствителни към процесите, идващи от Слънцето, което ги прави естествена лаборатория за подобни изследвания. Данните, събрани по време на експедицията, помагат за по-доброто разбиране на т.нар. космическо време и неговото отражение върху комуникациите и технологиите на Земята.

Паралелно с научната си работа Ивайло Начев осъществява и радиовръзки с радиолюбители от цял свят, използвайки преиздадения за периода на експедицията радиолюбителски позивен инициал на Българската антарктическа база. Така Антарктида се превръща не само в научен, но и в комуникационен център.

Гл. ас. д-р Ивайло Начев е завършил магистратура в техническия Университет в София, след което за кратко работи като инженер в Катедра Радио-комуникации и Видео технологии в университета. През 2024 завършва докторантура в същата катедра към Факултета по телекомуникации, където в момента заема длъжност главен асистент, ръководител е и на радио клуба към университета.

Основните дисциплини, които преподава във Факултета по телекомуникации, са технологичен практикум, мобилни и сателитни комуникации, основи на инженерното проектиране.

По време на докторантурата си взема участие в няколко проекта, включително и проект свързан с радиоастрономия, където се заражда интереса му към радио наблюденията на слънцето.

Ивайло Начев е участник в 33 тата и 34 тата антарктически експедиции.

Още в интервюто на Марина Великова с гл. асист. Ивайло Начев в рубриката на БНР "Антарктическите хора".