Историци разкриват нови факти от биографията на кмета на Габрово Георги Бочаров

В празничния 3 март Регионалният исторически музей в Габрово насочва вниманието на посетителите към личността на Георги Бочаров – участник в Априлското въстание и негов летописец, опълченец и кмет на Габрово. 

Освен вече известното, след последното проучване на документи историците разкриват непознати досега факти от биографията на Бочаров, който е начело на града в годините, в които започват честванията на годишнините от Априлското въстание, а по-късно и от Освободителната война.

В Историческия музей в града е изложен графичен портрет на Георги Бочаров, рисуван след смъртта му, по снимка от семейния албум. Показани са негови фотоси като ученик и опълченец и друга, на която е с част от оцелелите въстаници от Дюстабановата чета по време на първата експедиция по нейния път през 1900 г.

Георги Бочаров е начело на града през 1899 г. и 1902 г. и по негово време се честват годишните от Априлското въстание, а по-късно и от Освобождението и Шипченската епопея, припомня главният уредник в музея Катя Гечева.

Преди да стане кмет на Габрово, Бочаров участва в Априлското въстание, като изпод ръката му излизат точни по дни сведения за Габровското въстание.

В скривалище под родната си къща в Габрово той прекарва месеци наред, докато се успокои обстановката. За да заблудят властите, неговите роднини го обявяват за мъртъв, дори му служат панихиди в църквата. Тогава, докато се укрива, най-вероятно написва и първия вариант на спомена – дневник за историята на Габровското въстание. По-късно тези сведения са предоставени на Захари Стоянов за написването на "Записки по българските въстания", но не е публикуван там. 

Когато се сформира българското опълчение, Георги Бочаров се записва в неговите редици и участва в сраженията при Шейново, на връх Свети Никола, като влиза в състава на конната сотня. 

След Освобождението заема различни административни длъжности в няколко града на страната и става кмет на Габрово.

Фамилното име Бочаров неправилно се асоциира с бъчвар, подчертава уредничката Катя Гечева. То възниква от "бодка" – най-малката монета от турско време. От там идва прякорът на дядото на Георги Бочаров и се предава като фамилно име. 

Летописецът на Габровското въстание е роден в многолюдното семейство на свещеник Димитър Йовчев, а по майчина линия е потомък на хайдут Иванчо Инджето. Учи в Габровското училище, после занаятчийско образование в Прага. Завръща се с диплома в родния си град и работи като майстор бояджия, но наследникът на известната местна фамилия живеел с идеята за национално освобождение. 

Георги Бочаров умира от пневмония през 1903 г., на 51-годишна възраст. На името му е наречена малка уличка в центъра на Габрово. Той е един от инициаторите да се приеме идеята централният площад в Габрово да носи името "1 май 1876 година" и да се издигне общ паметник "за погиналите поборници в Габровските въстания преди и във време на 1876 г.". Името на площада и до днес е запазено, паметник няма, а пространството е превърнато в обществен паркинг.

Портретът е рисуван по снимка от учителя по рисуване в Априловската гимназия Тодор Карасимеонов. Съхраняван е в дома на дъщерята на Георги Бочаров - Люба Калпазанова (по мъж) и дарен на РИМ - Габрово. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.