Хю Ловат: Войната в Иран посочи нуждата от европейска независимост от САЩ

Изолирана, неподготвена и разделена - такава се е оказала Европа след американските и израелски удари по Иран в очите на базирания в Лондон експерт по Близкия изток Хю Ловат. 

Анализаторът от Европейския съвет за външна политика подкрепя оценката си с хаотичните действия по прибирането на европейските граждани от районите на удари и привидната изненада на Великобритания след иранските удари по базата й в Кипър.

Според него по-важният въпрос, който новата война в Близкия изток повдига, е този за нуждата от европейска независимост от САЩ.

"Преди да говорим за позицията на европейските правителства, нека поговорим за позицията на европейската общественост. Всички социологически проучвания, които съм виждал досега - не съм виждал такива за България, но в Испания, Обединеното кралство, Германия, Италия обществото е твърдо против европейска военна интервенция в Иран и е против самата война в Иран, която се разглежда като ненужна и несправедлива.

И видяхте, че някои страни като Испания, но също и Норвегия, се изказаха доста остро против това, което се случва, осъждайки иранския режим за нарушенията на човешките права и дестабилизиращото му поведение, но предупреждавайки за последиците от войната. Други правителства се опитват да поддържат близки отношения със САЩ. Позицията на Великобритания, например, е много повече функция на желанието на министър-председателя да поддържа близки отношения с президента на САЩ, отколкото има нещо общо с Иран, по мое мнение.

Оставяйки настрана тези различия, моето опасение е, че все още няма достатъчно силен европейски глас, който да призовава за дипломатически изход. Никой не се ангажира достатъчно силно в подкрепа на арабските усилия, особено тези на Оман, иранците и американците да бъдат върнати на масата за преговори. Независимо какво се случва, иранският режим най-вероятно ще оцелее. Проблемите с Иран ще продължат да съществуват и единственият начин да бъдат решени е чрез дипломация, а колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-дестабилизиращи и по-големи ще са последиците за Европа".

Защо европейското единство пак се оказа невъзможно?

"Сигурен съм, че всяка европейска държава би искала да има единна позиция, но различията в мненията правят това невъзможно не само по този въпрос и това е дългогодишен проблем на европейската външна политика. Не трябва обаче да се прицелваме просто в липсата на европейско единство. Много европейски правителства не направиха достатъчно, за да опитат да предотвратят войната или поне да подготвят планове за извънредни ситуации в подкрепа на своите граждани в региона и собствените си военни бази.

Обединеното кралство изглежда е било заварено неподготвено за разширяване на конфликта към базата му в Кипър. Липса на единство има и в така наречената "Тройка" - Великобритания, Германия, Франция. Преди 10 години те имаха силен общ глас и заедно със САЩ при Обама постигнаха т.нар. Съвместен план (JCPOA) за ограничаване на иранската ядрена програма.

Оттогава те следват позициите на президента Тръмп (в двата му мандата), които са много по-максималистки и попречиха на всякакво реално договоряне (с Иран). Големите европейски държави допринесоха за това. А Европа не спираше да говори много за необходимостта да бъде стратегически автономна и суверенна във вземането на решения - едновременно в партньорство, но независимо от САЩ. Сега, повече от всякога, виждаме провала на иначе важната концепцията за европейска стратегическа автономия".

Френският президент Макрон вече открито говори за разширяване на ядрените способности, за да се замени американския щит. Европа и отделните страни-членки обаче не успяха да спрат и геноцида в Газа. Обречен ли е Евросъюза на безгласност по отношение на Близкия изток?  

"Трябва да се споменат достойни изключения - по отношение на Газа, отново това бяха Испания и Норвегия. Независимо от това, като геополитическа единица, Европа не успява да реализира собствените си амбиции. Когато става въпрос за Израел, виждаме колективно нежелание да се обърне внимание на израелската безнаказаност, на все по-агресивното регионално позициониране, разиграло се с най-разрушителен ефект в Газа, но по подобен начин и в Южен Ливан през последната година.

Това, което се случва сега с повторното навлизане на Израел в Ливан, е просто продължение на динамиката, в която сме от толкова дълго време. Израел разшири окупацията си и в Сирия, не се поколеба да удари Иран и миналата година. Без да отричаме проблематичните действия на самия Иран, трябва да разберем, че случващото се е израелски план.

В случая на министър-председателят Нетаняху, той се застъпва за такава атака по Иран не от една година, а поне от 1992-ра. И мисля, че много европейски правителства нямаха желание да назоват нещата с истинските им имена - а именно, че Израел е един от най-опасните дестабилизатори в региона и действията му имат големи последици за Европа".

Германският канцлер Мерц беше критикуван за мълчанието, с което посрещна заплахите на Доналд Тръмп към Испания, докато двамата седяха пред камината в Белия дом. Впоследствие външният му министър Вадефул все пак изрази солидарност с Мадрид. Първият дипломат на Евросъюза Кая Калас заговори за съдействие с арабските страни за спиране на войната. Може ли Европа да изкове своята стратегическа независимост именно в този момент?

"Мисля, че ще видите примери за паневропейска солидарност, било то в подкрепа на Испания, изправена пред търговски санкции от САЩ, сега и военна подкрепа за Кипър, каквато предлагат Обединеното кралство, Франция, Италия и други страни. В по-широк смисъл обаче не вярвам, че ще имаме единна европейска позиция по време на войната, защото всяка столица в момента е в състояние на реактивна паника и взема решения ден за ден.

След като тази война приключи - и нека всички се молим тя да не продължи повече от необходимото - ще има време за размисъл и анализи на причините Европа да се окаже толкова изолирана, неподготвена и разделена. За мен основният урок е свързан с продължаващата европейска зависимост от САЩ, особено във военно отношение, до известна степен и европейската военна зависимост от Израел.

Човек би се надявал европейските правителства да удвоят усилията си за реализация на стратегическа автономия, което означава и тяхна собствена отбранителна индустрия. Казвам това като човек без любов към войната или милитаризацията, но вече е ясно, че военната зависимост от САЩ сега се превръща в критична уязвимост за Европа".

Ако САЩ се окажат заклещени в по-дълга нова война в Близкия изток, какво ще означава това за Украйна?

"Съединените щати, които според мен нямат реална стратегия във войната с Иран, в момента изразходват собствените си боеприпаси със светкавична скорост, особено ракетите-прехващачи "Пейтриът", от които Украйна се нуждае. Всяка ракета, използвана срещу Иран, е една по-малко за украинската армия и в краткосрочен план новата война подкопава украинските отбранителни усилия.

Появяват се и възможности за Украйна, която има опит в свалянето на ирански дронове и това й дава известно влияние пред американците, съответно възможности за сделки в полза на Киев. В дългосрочен план обаче не може да се разчита на администрацията на Тръмп.

Трябва също да имаме предвид, че нищо не приключва с Тръмп. Независимо кой е следващият американски президент, едва ли ще видим завръщане към много близките отбранителни отношения между Европа и САЩ. По геополитически причини нещата се променят и е ясно, че американските стратегически приоритети са далеч от Европа. Тя не бива да разчита на оттеглянето на Тръмп от Белия дом и да се надява, че всичко ще бъде постарому. Европа ще трябва да се защитава сама".

Интервюто на Константин Мравов с Хю Ловат в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.