Проф. Лопес: Позицията на Санчес се приема добре от испанската общественост

Решението на Испания да не предостави военните си бази на Съединените щати за ударите срещу Иран предизвика бурни реакции във Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп за пореден път нападна правителството в Мадрид и заплаши да наложи търговско ембарго на Испания, а премиерът Педро Санчес защити позицията си.

Какво стои зад решението на властта на Иберийския полуостров и какви биха били последствията коментира в интервю пред БНР проф. Карлос Лопес - преподавател в Катедрата по международни отношения на Университета "Антонио де Небриха" в Мадрид и директор на магистърската програма по международни отношения на английски език. 

- Професор Лопес, премиерът Педро Санчес коментира, че "лоялното сътрудничество" трябва да надделее над конфронтацията в отношенията между Мадрид и Вашингтон. Виждате ли шанс това да се случи, докато Доналд Тръмп е президент на САЩ?

- Това е труден въпрос, защото Тръмп е много непредсказуема фигура. Аз съм историк и винаги се въздържам от това да гадая бъдещето - занимавам се с миналото. Харесвам фразата на Насим Талеб, който казва, че да се опитваш да предвидиш бъдещето, гледайки историята, е като да караш кола, гледайки само в огледалото за задно виждане. Все пак смятам, че позицията на Педро Санчес е много последователна спрямо досегашната му политика по иранския въпрос. Тя се приема добре от испанската общественост и вярвам, че постепенно ще бъде възприета и от други европейски дипломатически ведомства. Това е смел ход, който получи остра реакция от САЩ. Но опитът ни учи, че американската администрация - и особено настоящата - уважава повече твърдите позиции, отколкото сервилните. Понякога, за да постигнеш разбирателство със САЩ, е по-ефективно да отстояваш достойнството си и собствените си позиции, вместо да се опитваш да им угаждаш за всичко.

- С всички рискове, които биха могли да предизвикат последствия от подобно поведение.

- Не знаем точно за какви рискове става дума. Тръмп често реагира бурно по отношение на търговската политика, но тя е изключителна компетенция на Европейския съюз. За САЩ е много трудно да наложат търговски санкции конкретно на Испания без правно основание. Вече видяхме как Върховният съд отмени предишни мита. Тръмп няма напълно развързани ръце. Освен това Испания е част от мощен търговски блок - ЕС, а Европейската комисия вече изрази солидарност с испанската позиция.

- Опозицията обвинява правителството, че не отчита последиците за сигурността и енергетиката на Испания. Има ли резон в тези притеснения?

- Позицията на Народната партия не ми изглежда много последователна. Тя е по-скоро плод на политическата поляризация и опортюнизма, който характеризира ежедневния дебат в Испания — опозицията автоматично се противопоставя на всичко, което правителството предприема във външната политика, без да има ясна алтернативна стратегия. В интерес на истината, лидерите на опозицията, като Фейхоо например, също не биха одобрили в личен план една агресия срещу Иран, защото те също подкрепят принципа на ненамеса. Критиките им са част от системната опозиция. Що се отнася до енергетиката - там може да има проблеми, защото войната влияе на глобалния пазар, който и без това е напрегнат заради Ирак и отношенията ни с Мароко и Алжир. Но не мисля, че това ще накара правителството да промени позицията си.

- Как оценявате реакциите на другите европейски лидери след категоричното "Не на войната" на Санчес? Дали Франция и Италия наистина го подкрепят?

- Първоначалните реакции в Европа бяха слаби - лидерите просто приеха американския дискурс, за да не се ангажират. Много европейски институции имат двусмислена политика към Тръмп: от една страна го виждат като заплаха и говорят за "стратегическа автономия", но от друга - търсят начини да възстановят мостовете с Вашингтон. След твърдата позиция на Санчес обаче, Италия започна да се приближава до него. Дори десният кабинет в Рим заяви, че ще откаже използването на своите бази за атаки срещу Иран. В Италия позицията на Санчес се приема много добре от общественото мнение и правителството на Мелони се опитва да се възползва от този "популярен успех". Франция също има автономна политика, която не е далеч от испанската. Германия е друг случай - тя е много по-склонна да подкрепи атаките поради историческото си обвързване с политиките на Израел.

- Появиха се критики, че изявлението на Педро Санчес има предизборен привкус. Споделяте ли това виждане?

- Споделям го, но не го приемам непременно като критика. От самото начало беше ясно, че в тази позиция има електорален елемент. Новите анкети показват, че 68% от испанците не одобряват атаката. Санчес очевидно се опитва да възроди духа на движението "Не на войната" от 2003 г. Позицията на правителството е слаба в социологическите проучвания и той търси начин да си върне подкрепата. От моя гледна точка като гражданин, това не делегитимира позицията му. Ако една позиция е правилна и справедлива, фактът, че тя носи популярност, не я прави по-малко ценна. Напротив, прави чест на едно правителство да заеме позиция, която съответства на мнението на мнозинството от хората.

Цялото интервю на Димитър Драганов с проф. Лопес чуйте от звуковия файл.