Благата вест за дете: Репродуктивното здраве в миналото и днес

Благовещение традиционно се свързва с добрата вест и новото начало. За много семейства обаче пътят към тази "блага вест" се оказва дълъг, изпълнен с изпитания, очакване и вяра.

В поликлиниките на всеки град имаше специализиран кабинет по стерилитет, припомня д-р Георги Костов, който е с над 40-годишен опит в акушерството и гинекологията и проследява развитието на репродуктивната медицина у нас – от времената, когато за стерилитет се е говорело с предразсъдъци, до днес, когато науката дава все повече възможности.

"Първият фактор беше 2 години от брака – при желание за дете нямат деца и се обръщаха към тези кабинети. Правеха се изследвания, препоръчваше се физиотерапия, имаше центрове, в което се изпращаха с карти за лечение. Правеха се неща, които и сега продължават да се правят, след това дойдоха новите методики – инвитро оплождане, и съвременната методика много бързо се развива. Скъсява се времето, в което едно семейство трябва да изчака, за да се обърне към съответните центрове, специалисти."

Днес медицината е скъсила времето за реакция – от година до 6 месеца, отбелязва д-р Костов.

Но освен медицината, важен остава и друг фактор – времето.

"Основният проблем в последните години е желанието за реализация в живота – част от жените имат амбицията да се докажат, минават годините: 34, 35, 36 и тогава се сещаме, че трябва да имаме някакво поколение. Има си капацитет, заложен генетично - колко яйцеклетки ще се отделят, и с течение на времето те все по-рядко се отделят."

Стресът също е от значение, а при някои жени има и психологически фактор, отчита лекарят.

Историята на Галя Стойчева е доказателство за силата на търпението. След пет инвитро опита и години на надежда тя става майка, а днес дъщеря ѝ Виктория е вече 15-годишна. Зад гърба на Галя са години ходене до София и обратно, на прегледи и изследвания. А това, което се натоварва най-много, е психиката.

"Усещането е, че си свършил нещо, за което си мечтал. Ние сме били без репродуктивни проблеми. Нямаше уж проблеми, но така и не ставаше. След 19 години се случи. Даже като разбрах, че съм бременна, не успях да се зарадвам. Докато не родих, докато не я взех в мен."

И макар обществото да става по-отворено, стереотипите не са изчезнали напълно, смята Галя Стойчева.

"За мен беше много учудващо, когато ми казваха, че детето ми не е нормално родено по нормален начин. Беше много болно."

Сега, години по-късно, тя посреща Благовещение като майка – с усещането за пълнота, което идва не веднага, а постепенно – с първите думи, първите рисунки, първите празници заедно.

В деня на благата вест такива истории напомнят, че майчинството няма един път и едно време. А надеждата – както казват лекарите – остава най-силният съюзник по пътя към новия живот.

Повече по темата чуйте от репортажа на Незабравка Кирова в звуковия файл.